Иван Хаджиниколов

Иван Хаджиниколов
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Иван Хаджиниколов (1861–1934) е български революционер от ВМОРО.

Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д.В.Манчов. При изучаването на тая история аз си казах:"Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели." От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах:"Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия." От Битиеписанието пък научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах:"Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия." И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни^[1].

Към ноемврий учителите родом от България, подадоха заявление до директора да им се позволи да се хранят в пансиона, като си плащат храната. Разреши им се. Хранейки се заедно, аз бях свидетел на постоянните им подмятания по адрес на македонските българи, клеймейки ги в слаб патриотизъм - „ке ми дайш пари, ке се чинам бугарин“ и тем подобни. Аз им изтъквах борбата на македонските българи с чуждите пропаганди, която борба е по-голяма и по-интензивна, отколкото борбата на българите от другите български географски области - Добруджа, Мизия и Тракия, но те все продължаваха да осмиват своите югозападни сънародници, децата на които бяха призвани да обучават и възпитават.^[2]

Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.^[3]

Същата пропаганда пилееше лудешки пари, за да открива сръбски училища навсякъде из Македония, подкупвайки и по няколко продажни хора от всяко населено място. Турското правителство и Цариградската патриаршия бяха в нейна услуга. Знаейки, че в Македония няма сърби, тая дейност на сръбските агенти много ме възмущаваше. И в търсенето на средство за противодействие на тая пропаганда дойдох до заключението, че само една тайна революционна организация ще може да пресече пътя на чуждите пропаганди в Македония и че тя ще е най-сигурната опора за запазването на българщината в Македония, както и ще подпомогне духовното засилване на населението ѝ.^[4]

Бележки

↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93
↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.103
↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.103
↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.104

[1] „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93

[2] „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.103

[3] „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.103

[4] „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.104

[1]

[2]

[3]

[4]