Иван Гончаров

Иван Гончаров
Вижте също
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Ивàн Алексàндрович Гончарòв (рус. Иван Александрович Гончаров, 1812-1891) е руски писател класик, член-кореспондент на Руската Императорска академия на науките, автор на романите "Обломов", "Обикновени хора", "Бездна" и др. очерци и пътеписи. Нарицателното "обломовщина" става синоним на застоя, на рутината и апатията, обхванали широки слоеве от руското общество.

• Животът е борба, а в борбата е щастието.

  Жизнь — борьба, в борьбе — счастье.

• Живот "за себе си и около себе си" не е живот, а пасивно състояние - необходимо е слово и дело, и борба.

  Жизнь «для себя и про себя» – не жизнь, а пассивное состояние: нужно слово и дело, борьба.

• Без жертви, без усилия и лишения не би могло да се живее на този свят: животът не е градина, в която растат само цветя.

  Без жертв, без усилий и лишений нельзя жить на свете: жизнь — не сад, в котором растут только одни цветы.

• Не обикнеш ли дълга си, не можеш да го изпълняваш.

  Не полюбивши долга, нельзя его исполнить.

• На дружбата не й трябва ни роб, ни повелител. Дружбата обича равенството.

  Ни раба, ни повелителя дружбе не надо. Дружба любит равенство.

• Ако ти не можеш прамо, откровено, даже рязко да кажеш на приятеля всичко, което мислиш за него и за неговите постъпки или да изслушаш от него подобна истина за себе си, значи вие не вярвате истински един в друг, не разбирате и не се уважавате един друг.

  Если ты не можешь прямо, откровенно, даже резко сказать другу все, что ты думаешь о нем, о его поступках, или выслушать от него такую же правду о себе, значит вы не верите по-настоящему друг другу, не понимаете и не уважаете друг друга.

• Силния никога няма да обикне силен: такива - като козли - само да се съберат и веднага започват да се бодат. — из "Бездна"

  Сильный сильного никогда не полюбит: такие, как козлы, лишь сойдутся, сейчас и бодаться начнут!

• Голямата любов е неразделима от големия ум; широтата на ума се равнява на дълбочината на сърцето. Затова и крайните върхове на хуманността биват достигани от големите сърца, които са и големи умове.

  Великая любовь неразлучна с глубоким умом; широта ума равняется глубине сердца. Оттого крайних вершин гуманности достигают великие сердца, они же великие умы.

• Глупавата красота не е красота. Обърни поглед към тъпата красавица, вгледай се дълбоко във всяка една черта от лецето, в усмивката й, в погледа - и красотата й малко по малко ще се превърне в поразяващо безобразие.

  Глупая красота — не красота. Вглядись в тупую красавицу, всмотрись глубоко в каждую черту лица, в улыбку её, взгляд — красота её превратится мало-помалу в поразительное безобразие.

• Хитростта е като дребна монета — с нея не може да се купи много.

• Трудно е да бъдеш умен и искрен по едно и също време, особено в чувствата…

  Трудно быть умным и искренним в одно время, особенно в чувстве…

• Това е лоша черта у мъжете - да се стесняват от своето сърце. Това е също самолюбие, обаче фалшиво. Те по-добре да се стесняват от ума си - защото той доста по-често греши. — из "Обломов"

  Это дурная черта у мужчин — стыдиться своего сердца. Это тоже самолюбие, только фальшивое. Лучше бы они постыдились иногда своего ума: он чаще ошибается.

• Умът навсякъде е еднакъв: умните хора си имат общи признаци, както и глупаците, въпреки разликите в нациите, дрехите, езика, религиите и даже възгледите за живота.

  Ум везде одинаков: у умных людей есть одни общие признаки, как и у всех дураков, несмотря на различие наций, одежд, языка, религий, даже взгляда на жизнь.

• Източникът на знания е неизтощим: каквито и успехи да достигне човечеството по този път, на хората все ще им остава още да искат, да откриват и да опознават.

  Источник знания неистощим: какие успехи ни приобретай человечество на этом пути, все людям будет оставаться искать, открывать и познавать.

• Мъдростта е съвкупност от истини, постигнати чрез ума, наблюдавани от опит и приложени в живота, това е харминия на идеите с живота.

  Мудрость – это совокупность истин, добытых умом, наблюдением к опытом и приложимых к жизни, это гармония идей с жизнью.

• Фантазията е своего рода парен локомотив, само - дай Боже - да не гръмне котелът.

  Фантазия – это своего рода такой паровик, что дай бог только, чтобы котел не лопнул.

• В изкуството умът трябва да бъде в съюз с фантазията.

• Пряката цел на изкуството е художествената правда.

• Не можеш да се научиш на творчески похвати. Всеки творец си има свои похвати. Мжеш само да подражаваш на най-висшите похвати, но и това до нищо няма да доведе; а в работата на творческия дух не би могло да се проникне.

  Приемам творчества не научишься. У всякого творца есть свои приемы? Можно только подражать высшим приемам, но это ни к чему не ведет, а в работу творческого духа проникнуть нельзя.

• Да се изобразява единствено хубавото, светлото, радостното в човешката природа, означава да се скрива истината. Не може да се изобрази светлината без сенки.

  Изображать одно хорошее, светлое, отрадное в человеческой природе — значит скрадывать правду... Света без теней изобразить нельзя.

• Литературата е езикът, отразяващ всичко, което страната мисли, което желае, което знае и което иска и трябва да знае.

  Литература — язык, выражающий всё, что страна думает, чего желает, что она знает и чего хочет и должна знать.