Иван Батаклиев

От Уикицитат

Проф. д-р Иван Батаклиев (18911973) е виден български географ и историк. Често бива наричан "баща на българската геополитическа наука".

Цитати от него[редактиране]

  • Политикогеографското, или геополитическото, положение на България играе най-голяма роля в развитието и съществуването й. В политикогеографското й разположение се крие нейното предопределение. Трябва обаче дебело да се подчертае, че наред с предимствата и ползите, които то носи, крие и много недостатъци - злини и опастности. То е главната основа на силата на българската държава, но и нейната слабост., 1937 г.
  • Балканският полуостров е най-средиземната суша на земното кълбо, а България – най-балканската държава. [1]...Пътищата на Балканския геополитически център свързват най-гъсто населените земи на Стария свят, превръщайки го в главна геополитическа ос на света...Политико-географското или геополитическото положение на България играе най-крупна роля в нейното развитие и съществуване – в него се крие и нейното предопределение. Рядко са примерите като българският, гдето географското положение се налага с такава голяма сила в съдбата на държавата. [2]
  • Непознаването на нашите политико-географски и геополитически въпроси от държавниците и интелигенцията и, изобщо, тяхното географско невежество, е допринесло немалко за нещастията, сполетели България [2]...Географската неграмотност на нашите политици доведе до съдбоносните грешки, в резултат от които загубихме Беломорието, Южна Добруджа и Западните покрайнини.[3]
  • Геополитиката не е спекулация. Тя не трябва да се използва произволно, в каквито крайности отидоха някои германски географи като подценяват други нации, както и някои френски географи, които се запретнаха да оправдават състоянието, създадено от парижките мирни договори. Тя трябва да бъде освободена от всякаква тенденциозност. Геополитиката като част от наука не трябва да се свързва само с известни социалнополитически движения като фашизъм, болшевизъм, националсоциализъм и др. Тя е учение за всички народи, за всички общества и класи.

Цитати за него[редактиране]

  • "Литературното наследство на проф. Иван Батаклиев има редица качества и класическа стойност. Най-важното е издръжливостта на научните му позиции срещу атаките на времето... Научното дело на Иван Батаклиев трябва да влезе в употреба, в действие. Необходимо е незабавно за специализираните библиотеки в Университета и БАН да се осигури поне по един екземпляр от неговите трудове, а част от тях да се преиздадат в сборник." [4]
  • "Развитие и същност на политическата география и геополитиката" трябва да се преиздаде. Това е единственият литературен източник, от който българският читател може да се запознае със същността на геополитиката, с нейното състояние през 30-те години. По този начин ще се разсее натрапеното предубеждение към нея и към Иван Батаклиев като учен. Тя разкрива големите действени възможности на политическата география като направление в антропогеографията, но и като основен подход и съдържание на географията изобщо. Да се приписва антинаучност на геополитиката поради това, че някои политици използват нейни положения и анализи, е толкова нелепо, колкото да се дамгосват биологията за опасностите, които крие генното инженерство и ядрената физика, за създадените на нейна основа ядрени оръжия или химията, заради химическото оръжие." [4]
  • "Когато стане нужда да определям понятието обективност, честност, добросъвестност, пред мен изпъква образът на проф. Иван Батаклиев." [5]
  • "Прекрасният човек и голям учен с мълчание и голямо самообладание изпи до дъно горчивата чаша на политическата несправедливост." [6]
  • "В по-конкретен план Батаклиев (1937) по недвусмислен начин доказва “морфоложките” основи на геополитическия диагонал между Mitteleuropa и Балканския полуостров." [7]
  • "Като политическа грешка може да се приеме и позоваването на автора (Марин Деведжиев – б.а.) върху името и трудовете на Иван Батаклиев – проводник на геополитическите схващания в географията...Затова предлагам ръкописът да не се издава.", 1981 г., Из рецензията на идателство “Наука и изкуство” на “География на транспорта в България” на Марин Деведжиев [8]
  • "Окончателен “продукт” на този (нерядко интуитивен) процес на осъзнаване геополитическото положение на Отечеството ни и произтичащите от него предимства, дава в своите студии професорът по антропогеография в Софийския университет Иван Батаклиев, с основание смятан днес за основоположник на българската геополитика. Именно Батаклиев, на основата на широк икономогеографски анализ, дефинира “посредното географско положение на България” като “най-балканската държава.” [2]
  • "Често повтаряме, че България притежава ключово геополитическо положение на Балканите, както и че през територията й минават цели пет от общо десетте трансевропейски транспортни коридори. Само че, както е отбелязал още преди почти 70 години “бащата” на родната геополитическа наука проф. Иван Батаклиев, "това положение е главната основа на силата на българската държава, но и на нейната слабост." [9]

Източници[редактиране]

  1. "Днешните българо-турски отношения – опит за геополитическа интепретация", д-р Марин Русев
  2. 2,0 2,1 2,2 "Геополитическите ни предимства", проф. д-р Марин Деведжиев
  3. За стратегическите приоритети на България и перспективите пред геополитическата наука у нас, проф. д-р Марин Деведжиев
  4. 4,0 4,1 проф. д-р Тодор Христов, член-кореспондент на БАН
  5. проф. д-р Христо Вакарелски
  6. Димо Казасов, 1973 г., Съболезнователно писмо по повод смъртта на проф. Иван Батаклиев
  7. "Геополитическото съзнание на “Mitteleuropa” като голямо пространство", доц. д-р Марин Русев
  8. "За липсата на конструктивна целенасоченост в българската геополитика", проф. д-р Марин Деведжиев
  9. "Транспортните коридори в стратегията на Сръбските и Македонските железници", Димитър Петров