Жан-Пол Дюбоа

От Уикицитат

Жан-Пол Дюбоа (Jean-Paul Dubois) (1950) е френски журналист и писател.

  • Те вярваха, че някой ден това ще се случи, защото бяха чакали цял живот за това и смятаха, че го заслужават.
  • Беше безкрайно лесно да обичаш такава жена, да споделиш нейните събуждания, да легнеш до нея и да почувстваш, че един вълшебен момент е краят на тъмната ера.
  • Трябва само да обърнете внимание и да погледнете, за да осъзнаете, че всички ние сме част от гигантска симфония, която всяка сутрин в искряща какофония импровизира оцеляването си.
  • Затворът има неприятна миризма. За вонята на мацерирани лоши мисли, за изтичането на злонамерени идеи, които преследват навсякъде, и за застоялата миризма на стари копнежи.
  • Каква смешна идея. Да вярваш в Бог. Не можехме да повярваме в Бог, когато играехме път пунта. Нито когато се занимавахме със страдания и болести през цялата година, или че самоубийството у дома беше национален спорт, и това като комплимент, ходехме редовно да медитираме пред малък формализиран бивш глас от Йосиф Сталин.
  • Често чувствах тази празнота, същия дискомфорт. Особено когато, след като открих всички тези мъртви, напълно осъзнах моята самота.
  • Това е нещо като момчешка група с мокасини с пискюли.
  • Няма нищо смешно човек да оплаква смъртта на кучето си. Живяхме с него същия живот и Уотсън ми беше по-близък от роднина. Намерихме общ език, разбирахме се и година след смъртта му все още слушах дали бързи лапи тичат по стълбите.
  • Няма нищо по-безсмислено и безнадеждно от това да се опиташ да излекуваш човек, който сам носи болката, нещастието си, без да имаш под ръка магическа чаша, която може да му се поднесе под носа.
  • Не можете да сгрешите, когато избирате живота си. Защото няма връщане назад.
  • Знаех, че покривите имат голяма мъдрост и не падат два пъти на едно и също място.
  • Защо толкова лесно промених мястото си на пребиваване, защо се преместих толкова свободно от един живот в друг, защо, за разлика от повечето баски в Маями, които познавах и с които играех, никога не изпитвах никакво чувство за принадлежност, съпричастност. Нито родината, нито клановото племе, нито почвата.
  • Той често изричаше фраза, която стана христоматийна: "Казвам, че има малко птици в района, ако успея да убия по-малко от сто на ден". През 1850 година този човек е смятан за страстен любител на природата.
  • Хората, които работят, се отегчават, когато не работят. Хората, които не работят, никога не се отегчават.
  • И понякога чичо ми ми идваше на ум, за да не забравя, че в живота е невъзможно да се обърне, че няма връщане назад.[1]

Източници[редактиране]