Етиен Рей

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на името Рей.

Етиèн Рей (фр. Étienne Ray, 1879-1965) е френски писател и афорист, автор на "На любовта" (De l'amour, 1909), "Максими – морални и неморални" (Maximes morales et immorales, 1914), "Шансът" (La Chance, 1928) и др.


  • Ако жената е принудена да признае своята вина, тя винаги се чувства жертва.


  • Ако жената се счита за крайно необходима за щастието на мъжа, то тя е много близо до това да го направи нещастен.



  • Богатите са го измислили това, че да се говори за пари е нетактично.



  • В любовта жалостта е по-близо до презрението, отколкото до добротата.


  • В любовта много бързо се стига от мъчението до желание за мъчения.


  • В любовта, както и в изкуството, изтънчеността е добродетел на слабите.


  • В любовта, както и в кулинарията, подправките почти винаги са най-добрата част.


  • В провинцията има не по-малко ум, отколкото в Париж, но в повечето случаи той остава безработен.



  • Верността често е въпрос само на мебелировка. Доста по-трудно е да бъде запазена на дивана, отколкото на креслото.


  • Влюбената жена е като робиня, която позволява на любимия си да носи нейните вериги.


  • Влюбеният мъж често изглежда като глупак, но влюбената жена – никога.


  • Всеки път, когато жената не разбира нещо, на лицето й се появява приятна и нежна усмивка и тогава изглежда, че тя всичко разбира.


  • Всяко сполучливо дело изглежда като плод на велик замисъл.




  • Добротата е разоръжаване; но както народите, така и хората само говорят за това и никога не го прилагат на практика.


  • Докато мъжът е жесток, влюбената жена все още може да се надява, но стане ли добросърдечен, всичко е загубено.


  • Дори и когато не вярваш в мечтите си, не можеш да се разделиш с тях.


  • Единствените любовни писма, имащи въобще някакъв смисъл, са съобщенията за раздялата.




  • Жената прощава презрението, грубостта и ненавистта. Но не прощава иронията.


  • Жените, както и сънищата, никога не са такива, каквито искаш да ги видиш.


  • За източник на всеки песимизъм служи изневярата на жената или заболяването на стомаха.


  • За много жени набожността е своего рода любов без любовника.


  • За мъжа – да се признае в изневяра, значи да си я прости на себе си.


  • Изкуството да се запази добродетелта – това е изкуството да се намират отвличащи средства.


  • Измаменият мъж няма нужда да отмъщава на жена си: любовникът ще го направи вместо него.


  • Измяната на приятеля е по-болезнена от измяната на любимата, защото от него по-малко очакваш това.


  • Има жени, дотолкова обичани от всички, че никой не се осмелява да ги обикне.


  • Истинската красота не е тази, на която се любуваш с удоволствие, а онази, да гледаш на която е също толкова трудно, както на слънцето.


  • Когато си имате работа с жени, колкото по-дръзки са жестовете (ви), толкова по-почтителни трябва да са думите.


  • Колко ли деца са били обсипвани от майките си с целувки, които са били предназначени не точно за тях!


  • Красотата е единственото качество на жената, способно да пробуди у мъжа чувство на жалост.


  • Красотата на порядъчната жена не изглежда напълно завършена. Не й достига загадъчното обаяние на порочността.


  • Красотата поддържа дистанцията.


  • Любима жена е тази, на която можеш да причиниш най-много страдания.


  • Любовниците започват с това, че играят един пред друг комедията на любовта, а завършват с това, че накрая се изиграват.


  • Любовта е съюз на собственик и роб – и никога съюз на равни.


  • Много жени биха си загинали от скука, ако не бяха мъжете или любовниците им, които да ги правят нещастни.


  • Много по-лесно е да обичаш всички жени отколкото една-единствена.


  • Мъжа по-скоро ще го трогнат сълзите на непознатата, отколкото сълзите на собствената му любовница.


  • Най-голямото доказателство за любовта си, което може да даде мъжът, е да замълчи за нея.


  • Най-достойните за любов са най-нещастни в любовта.


  • Най-лошите закони са тези, които се нуждаят от тълкуване.


  • Не е достатъчно да бъдете добродетелни. Трябва да се научите и да се радвате на това.


  • Някои се опитват да обикнат, за да не се чувстват самотни, също както плахите хора пеят в тъмнината, за да не се боят.


  • Откакто жените започнаха да откриват краката си, започнах да разбирам защо преди са ги закривали.


  • Отначало мечтаят за слава, после се надяват само на успех, а накрая се задоволяват и с похвалите на роднините.


  • Очите са винаги по-нежни от сърцето.



  • Покрай красотата умът и сърцето винаги са изглеждали като бедните роднини.


  • Понякога забелязваш собственото си щастие едва по завистта, която то предизвиква.


  • Постоянно влюбени – това е сърдечна леност.



  • Само в провинцията жената ви принадлежи изцяло. В Париж тя винаги принадлежи поне малко и на Париж.



  • Слабите натури се държат изключително властно с онези, които намират за още по-слаби.


  • Слабите хора не престават да говорят са силата на своята воля.



  • Сърцето е едновременно взискателно и скромно: то изисква всичко и се задоволява почти с нищо.


  • Съществуват такива нещастни същества, които имат сърце, за да страдат, но нямат сърце, за да обичат.


  • Трябва да се избира между целомъдрието на тялото и целомъдрието на въображението. Не може да притежавате едновременно и едното, и другото.


  • Тъгата обзема по-силно от радостта.


  • Успехът на делото, извършено с общите усилия на много хора, винаги се приписва на един: нито тълпата, нито историята обичат колективни или анонимни трудове.


  • Французите не обичат да поверяват парите си на други, освен на правителството и мошениците.


  • Хората в по-голямата си част говорят не за да изразят своите мисли, а за да ги намерят.


  • Хубавите книги служат за утеха във всичко, но не могат да заменят нищо.


  • Често се налага да се разделяте с човека, когото обичате, за да продължите както преди да го обичате.



  • Шансът прави успеха, успехът прави заслугата.


  • Явно общото количество любов, падащо се на двама любовника е постоянна величина и ако у единия нарасне, у другия – намалява.


Външни връзки