Епиктет

Епиктет
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Епиктет от Фригия (гр. Έπίκτητος, лат. Epictetus; ок. 50 — ок. 140) е гръцки философ-стоик, чиито последователи стават двама римски императори: Адриан и Марк Аврелий.

• Ако видиш, че някой иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, знай, че той не е свободен: той е станал роб на желанието си да властва над хората.

• Ако говорят зле за теб и ако е вярно – поправи се; ако не е вярно – смей се.

• Ако искаш да си безпристрастен съдия, гледай делото, а не обвинителя.

• Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.

• Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че не е самотен.

• Ако някой ме упражнява в нераздразнителност, нима той не ми носи полза? Съседът е лош? За себе си. За мене е добър: той упражнява моята доброжелателност и кротост. Ето това вълшебният жезъл на Хермес – каквото и да ми даваш, аз ще го превърна в благо.

• Ако те беше осиновил цар, твоето високомерие не би знаело предели. А защо не се гордееш със съзнанието, че си Божи син?

• Ако човек има възможност да разсъждава и може да съзерцава слънцето, луната и звездите и да се наслаждава на даровете на земята морето – той не е самотен и не е безпомощен.

• Ако щастието ти се намира във властта на други хора, то ти непременно ще се боиш от хората.

• Богат е доволният от себе си.

• В борбата със съблазнителните мисли е полезно да търсиш обществото на по-добродетелните от тебе или да си спомняш поученията на мъдрите хора.

• Винаги предпочитай краткия, но честен живот пред дългия, но позорен.

• Виното има в себе си три грозда: първият е на удоволствието, вторият – на опиянението, третият на оскърблението.

• Владей страстите си, иначе ще те владеят те.

Друг вариант: "Управлявай страстта си, за да не може тя да ти отмъсти."

• Вместо с разум да осветяваме и направляваме своя живот, ние се нагърбваме с множество странични грижи.

• Въпреки, че познавам много богаташи, аз въобще не съм богат. — изречено по повод един млад човек, говорел в театъра, че е умен, защото е беседвал с много философи

• Да правиш всичко сàмо за себе си съвсем не означава да постъпваш против общото благо.

• Да се сърдиш и спориш е неучтиво, но особено е неприлично по време на почерпка. Пияният все едно няма да убеди трезвия, както и трезвия няма да уговори пияния, а където всички убеждения са напразни, няма смисъл да се пуска в ход цялото красноречие.

• Да умееш да отстъпваш пред необходимостта означава да бъдеш допуснат в кръга на боговете.

• За богатите е също така трудно да добият мъдрост, както за мъдрите да добият богатство.

• За да бъде свободен, човек не бива напразно да желае всичко онова, което му мине през главата. Напротив, свободният човек трябва да се научи да желае и приема всичко онова, което се случва с него.

• Завистта е враг на щастливите.

• Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.

• Именно в нещастието се познава приятелят и се изобличава врагът.

• Истината побеждава винаги сама, но лъжата се нуждае от съучастник.

• Истинската мъдрост не е нещо друго, а умението да се изяснява и да се установява истинската мяра за добро и зло; и задачата на всеки разумен човек е да прилага тази мяра към всички житейски дела.

• Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.

• Истинското добро се заключава в правилните понятия и добрите желания. Истинското зло – в неправилните понятия и порочните желания.

• Както лекарите са закрилници на болните, така законите са закрилници за оскърбените.

• Както добрите участници в трагедийния хор не могат да пеят сами, а могат само с другите, така и някои хора не могат да се разхождат сами. Човеко, ако си някой, то сам се разхождай, и сам със себе си беседвай, и не се крий в хора. Нека дори и някога над теб да се надсмиват, нека те оглеждат, нека те раздрусват – това е, за да разбереш, кой си.

• Когато на събеседник в разговора искаш да покажеш някаква истина, най-важното е: да не се дразниш и да не казваш при това нито една недобра или обидна дума.

• Което не е редно да се прави, не го правѝ и в мислите си даже.

• Който е здрав телесно, може да изтърпи и пек, и студ. Така и този, който е здрав душевно, е в състояние да понесе и гняв, и радост, и печал и всички останали чувства.

• Който не умее да владее себе си, той е роб, дори ако е владетел и на целия свят.

• Колкото повече твоят събеседник се заблуждава, толкова по-важно и желателно е той да разбере и оцени онова, което ти искаш да му докажеш.

• Колкото са по-редки удоволствията, толкова са по-приятни.

• Където се противи човек, там е неговият затвор.

• Към свободата води само един път: презрение към онова, което не зависи от нас.

• Любовта е присъща единствено на здравомислещия човек.

• Мъдрецът се предпазва от самия себе си така, както се предпазва от неприятеля и разузнавача.

• На тези, които тълкуват стоически разсъждения, по-добре им посочете направо тъмнината. Че нима и в епикурейските не се ориентират с подобна обстоятелственост? … Покажете ми някой, който боледува и въпреки всичко е щастлив, който е в опасност, и пак е щастлив, който загива, и продължава да е щастлив. Покажете ми. Жадувам, в боговете се кълна, да видя истински стоик.

• Не е толкова жалко, ако човек се лиши от пари, дом и имение – всичко това не принадлежи на човека. Но е жалко, когато човек загуби истинската си собственост – своето човешко достойнство.

• Не забравяй, че ще е трудно да се въздържиш, ако веднъж престъпиш границата.

• Не можем да бъдем щастливи, ако търсим щастието в неща, които не зависят от нас.

• Не се захващай другите да съдиш, преди в душата си да се сметнеш достоен за съдийско място.

• Нощните сънища са отклик от дневните помисли: да видиш в съня си въжделеното, с което да се утешиш.

• Няма насилие, което би могло да ни лиши от свободата на избора.

• Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.

• Осъждай делата си. И когато ги осъдиш, не се отчайвай. — в смисъл на самокритичност

• От всички творения най-хубавото е – получилият прекрасно възпитание човек.

• От самотата се избавят не толкова при вида на някой човек, колкото при вида на честен, свестен и отзивчив човек.

• Пияният все едно няма да убеди трезвия, както и трезвият няма да се разбере с пияния.

• Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.

• По-добре да спиш свит на малък креват и да бъдеш здрав, отколкото да лежиш болен на просторна постеля. По-добре е също така да се нуждаеш и да бъдеш весел, отколкото да живееш в разкош, без да познаваш чувството радост.

• По-добре е да знаеш как да практикуваш добродетелта, отколкото как да я описваш.

• Природата е дала на хората един език и две уши, за да могат повече да слушат другите, отколкото да говорят сами.

• Работата на умния човек е да прилага своите мисли на дело съобразно законите на природата…, да се придържа към истината, да отстранява заблужденията и да не разсъждава за това, което е неизвестно.

• Разбойници по отношение на свободата на волята няма, и тирани също няма.

• Роб е този, който не умее да владее себе си.

• С какво можеш да отмъстиш на врага си? Старай се да му направиш колкото се може повече добро.

• С простите хора по-малко говорѝ за теории, а повече постъпвай съобразно с тях.

• Самотата е особено състояние на лишения от помощ. Защото ако някой е сам, то това все още не означава, че е и самотен, също както ако е в тълпата, това не означава, че не е самотен.

• Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.

• Свободен е този, у когото всичко произтича в съответствие със свободната му воля и комуто никой не може да попречи. А лудостта дали е свобода? В никакъв случай. Безумието и свободата са несъвместими.

• Свободният човек се разпорежда само с това, с което може да се разпорежда безпрепятствено. А да се разпорежда безпрепятствено той може само със самия себе си. И затова, ако видиш, че някой човек иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, то знай, че той не е свободен – той е станал роб на своето желание да властва над хората.

• Следва винаги да се помни, че ние не можем да управляваме събитията, а трябва да се приспособяваме към тях.

• Слънцето не чака да го помолят да отдели от своята светлина и топлина. Така правѝ и ти с цялото зависещо от тебе добро – без да чакаш да те молят.

• Смелата, но несвързана реч е като тъп меч.

• Стремиш ли се да се понравиш, си близко до падението.

• Строгостта на бащата е превъзходно лекарство – в него има повече сладост, отколкото горчивина.

• Твоята работа е добре да изпълниш възложената ти роля. Изборът на ролята – е вече дело на друг.

• Ти имаш милост към слепите и хромите. Защо, прочее, нямаш милост и към лошите: те са лоши, без да искат, както другите са слепи и хроми също без да искат.

• Трябва да си позволяваме не всички удоволствия, а само тези, в които няма нищо глупаво.

• Търпи и се въздържай. — «лат. Sustine et abstine» — девиз на стоиците, чийто смисъл е: търпи житейските неправди и се въздържай от удоволствия, за да съхраниш вътрешната си свобода; друг превод: "Издържай и се въздържай."

• Умният се бори със страстта, а глупавият й става роб.

• Хората биват мъчени не от вещите, от представите за тях.

• Цялата философия се състои от две думи: търпи и се пази.

• Човек трябва да бяга от приятелството на пошлите хора и от враждата на добрите.

• Човек със свободна воля не може да бъде наричан роб.

• Ще си непобедим навярно, ако не встъпваш в никакъв бой, в който победата не зависи от тебе.

• Щом сме поканени на обяд, ядем това, което ни поднесат.

Източници

• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006