Еми Ньотер
| Еми Ньотер | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Еми Ньотер (1882 — 1935) е немска математичка.
От нея
[редактиране]За нея
[редактиране]- Еми Ньотер приличаше на твърде енергична и много късогледа перачка. Но тя бе изключително топъл и сърдечен човек. Не току-така голям брой студенти вървяха подире й като току-що излюпени пиленца подир квачка.
- — Норберт Винер
- През 1924-25 година школата на Еми Ньотер направи една от най-блестящите си придобивки:неин ученик стана завършващият амстердамски студент Ван ден Варден. Тогава той бе 22-годишен и бе едно от най-ярките млади математически дарования на Европа. Ван дер Варден бързо овладя теориите на Еми Ньотер, допълни ги със съществено нови резултати и, както никой друг, съдействува за разпространението на нейните идеи. Курсът по обща теория на идеалите, прочетен от ван дер Варден през 1927 година в Гьотинген имаше грамаден успех. Идеите на Еми Ньотер в блестящото изложение на Ван дер Варден покориха математическото обществено мнение отначало в Гьотинген, а след това ив другите ръководни математически центрове в цяла Европа. Не е случайно, че Еми Ньотер се нуждаеше от популяризатор на своите идеи: нейните лекции бяха предназначени за малък кръг ученици, които работеха в направлението на нейните изследвания и я слушаха постоянно. Те съвсем не бяха предназначени за широка математическа аудитория. Погледнато отвън, Еми Ньотер четеше лекциите си лошо, прибързано и на едро, в тях обаче имаше огромна сила на математическата мисъл и необикновено увлечение и разгорещеност. Такива бяха и докладите й на математическите срещи и конгреси. За математик вече владеещ нейните идеи и интересуващ се от нейните работи, докладите й даваха твърде много, но математик, който стоеше далеч от работите й, често пъти само с голям труд можеше да разбира нейното изложение.
- — Павел Александров
- Когато получих катедра в Германия [катедрата на Хилберт в Гьотинген през 1930 година] направих сериозни опити в министерството за подобряване на живота й [на Еми Ньотер]. Беше ме срам да заемам привилегировано спрямо нея положение, когато разбирах, че като математик тя ме надминава в много отношения. Не постигна успех и опитът за избирането й като член на Гьотингенското научно дружество. Традицията, предразсъдъците, външните съображения надделяха над нейните научни заслуги и научно величие, което по онова време не се отричаше вече от никого. През моите гьотингенски години (1930-1933) тя несъмнено беше там най-силният център на математическата активност, както от гледище на продуктивността на нейните научни изследвания, така и на влиянието й върху широк кръг ученици.
- — Херман Вайл
Източници
[редактиране]- „За математиката и математиците. Над 1700 мисли, афоризми, анекдоти, случки“, съставител Иван Димовски, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1972