Емили Дикинсън
| Емили Дикинсън | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия | |
 Творби в Уикиизточник | |
 Творби в Проект Гутенберг |
Емили Елизабет Дикинсън (англ. Emily Elizabeth Dickinson, 1830–1886) е американска поетеса, автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са публикувани не повече от десетина.
- Това е писмото ми до света,
който не ми е писал,
простите новини от Природата
с техния нежен смисъл.
- *****
- От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига,
то и мечтата стига.
- *****
- Тревата върши толкова малко!
Зелена всякога да остава,
и да развъжда пеперуди,
и пчелите да забавлява.
И цял ден музика да слуша,
вятърът да й прави компания,
и да държи слънцето на скута,
и на всички да се покланя.
- *****
- Небето не пази тайни –
то ги казва на планината,
планината – на градините,
градините – на цветята.
- *****
- Природата е, което виждаме,
хълмът, следобедното поле,
катеричката, залезът, бръмбарът
или природата е небе.
Природата е, което чуваме,
морето, пеещият кос, гръмотевицата,
или природата е глас.
Природата е, което знаем,
но не изказваме с уста,
че мъдростта ни е безсилна
пред нейната простота.
- *****
- Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чисто безумие,
където множеството обладава.
Ти си нормален – щом си се оставил
на туй, което се надига.
Опъваш ли се – ти ще си опасен,
и окован с верига.
- *****
- Душата си избира свое общество –
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.
- *****
- Сърцето търси първо: удоволствие,
а после да не го боли,
а после малките упойки, със които
страданията да понамали…
- *****
- Диви нощи, диви нощи!
Ако бях с тебе тук,
дивите нощи щяха
да бъдат нашия лукс!
- *****
- *****
- Мнозина от собствената си памет
биха отлетели веднага,
стига да можеха да летят.
- *****
- Първо делото ще почука при мисълта,
после – при волята ще спре.
Тук вече е работното място,
дето ще се почувства добре.
- *****
- Загубих вече един свят.
Тук някъде да сте го зървали?
Познава се по ред звезди –
по челото навървени.
- *****
- Ако моженето беше равно на желанието,
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е
безсилието да изкаже.
- *****
- Да издържим своя дял от нощта,
своя сутрешен дял.
Да попълним празното на радостта
и на своя проявал.
Минава звезда подир звезда,
някои падат насред път.
Минава мъгла подир мъгла
и тогава – Денят!
- *****
- Ние тялото си пазим от револвери
и си заключваме вратите,
но пропускаме по-висши призраци,
че и друго – в нас самите.
- *****
- Да се бориш на глас е храбро,
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш – вътре в сърцето си
с кавалерията на скръбта…
- *****
- Когато няма успех,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
- *****
- Този свят не е изключение.
Веригата почва отук,
невидима – като музика,
но сигурна – като звук.
Тя сочи – и тя обърква,
философиите мълчат.
През гатанката накрая
мъдростта търси път.
Не я отгатва учените,
ще я съзреш едвам,
когато презреш потомствата
и се разпънеш сам.
- Източници
- Емили Дикинсън – Стихове в превод на Цветан Стоянов