Ел Макферсън

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ел Макферсън
Ел Макферсън
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Ел Макферсън (Elle Macpherson, р. 1963) е австралийска актриса и модел.

  • Го­ло­та­та най-об­що въ­об­ще не ме при­тес­ня­ва. Не неп­ре­мен­но са­мо мо­я­та, а в най-общ сми­съл.
  • Мно­го се ин­те­ре­су­вам от ак­тьор­с­т­во­то и го изу­ча­вам на­ис­ти­на усилено, тър­ся фил­ми. Имам нуж­да да се със­ре­до­то­ча имен­но вър­ху това, ако ис­кам да се по­доб­ря. То­ва са уме­ния, за­на­ят, не­ща­та се учат, ни­кой не се раж­да на­у­чен. Мо­же да си ро­ден с та­лант, но тряб­ва да раз­ви­ваш уме­ни­я­та си. Точ­но то­ва се опит­вам ви­на­ги да нап­ра­вя и аз.
  • В ак­тьор­с­т­во­то най-мно­го ми ха­рес­ва уси­ли­е­то. До­ка­то при позирането ти си тол­ко­ва ори­ен­ти­ра­на към се­бе си, всич­ко и всич­ки са на­со­чени към теб. А в ак­тьор­с­т­во­то всич­ко е един ан­сам­бъл, колективно уси­лие. Точ­но то­ва ми ха­рес­ва.
  • Ак­тьор­с­т­во­то е прос­то не­що, ко­е­то пра­вя в мо­мен­та. Аз пе­че­ля па­рите си с по­зи­ра­не, и въп­ре­ки че имам пос­тъп­ле­ния и от дру­ги биз­не­си, по­зи­ра­не­то е то­ва, от ко­е­то жи­вея. То ми пла­ща смет­ки­те. В мо­мен­та ос­нов­но­то, ко­е­то пра­вя, е да иг­рая във фил­ми.
  • Ако оти­вам ня­къ­де, къ­де­то тряб­ва да пред­с­та­вям лич­ност­та Ел Макфер­сън, то обик­но­ве­но се ста­рая да съм по-еле­ган­т­на. А в про­ти­вен слу­чай съм до­вол­на и от ед­ни джин­си, фа­нел­ка и ро­кер­с­ки бо­ту­ши, не­що та­ко­ва.
  • Мо­е­то же­ла­ние се­га е да прив­ле­ка вни­ма­ни­е­то на хо­ра­та, да разбират, че СПИН не е мръс­на ду­ма, и че се от­на­ся за всич­ки ни. Това не е бо­лест­та на ге­йо­ве­те, не е не­що, от ко­е­то да се сра­му­ва­ме. Най-доб­ро­то не­що, ко­е­то мо­га да нап­ра­вя, е да из­пол­з­вам своя об­раз и глас, за да по­ка­жа то­ва.
  • Не се чув­с­т­вам мно­го удоб­но пред ка­ме­ра­та.
  • До­се­га бях дос­та сил­но ори­ен­ти­ра­на към ка­ри­е­ра­та си, за­що­то имах мно­го вре­ме, и мо­жех да мис­ля са­мо за се­бе си. Се­га имам се­мейс­т­во, за ко­е­то да мис­ля - ба­ща­та на де­те­то ми, де­те­то ми. Оче­вид­но интереси­те ми тряб­ва да бъ­дат по-кон­цен­т­ри­ра­ни, ня­ма да имам възможност да бъ­да тол­ко­ва “раз­п­ръс­на­та”, кол­ко­то бях до­се­га. То­ва бе­ше прек­рас­но, но е ху­ба­во, че се­га имам не­що, вър­ху ко­е­то да се кон­цен­т­ри­рам. Ед­но или две не­ща се про­ти­во­пос­та­ви­ха на мно­жес­т­во­то, за­що­то аз прос­то ис­кам да имам вре­ме.