Елизабет Бард

Елизабет Бард (Elizabeth Bard) е американска журналистка и писателка мемоаристка.

Те не бяха сълзи на тъга или дори сълзи на радост. Просто се препълних. Подобно на толкова много неща, откакто бях тук, още не го разбрах, но го усетих.
За протокола, аз не съм нерешителен човек и не съм страхливец. Просто имам много подробен въображаем живот и понякога той има предимство пред това, което всъщност се случва около мен.
Няма по-добър начин да избегнете вземането на решение от това да се погребете в голяма дебела книга.
Ако "Сексът и градът" ни научи на нещо, това е, че Париж е единственият град в света, за който всъщност нюйоркчаните фантазират.
Предимно съм мислител, притеснител... не че в мен няма свободен дух. Но това е свободен дух с петгодишен план.
Домът може да бъде нещо огромно като страна, свято като храм или просто като торта.
Живеех мечтата на "всяко момиче". Но тепърва ми предстоеше да намеря собствената си страст, личния си проект, нещото, което би помогнало Парис да стане мой.
Хората растат, но не се променят.
В Париж миналото винаги е с теб: гледаш го, минаваш по него, сядаш върху него.
Това е истинската причина, поради която френските жени не дебелеят: всеки ден те вземат "дребни" решения, които пречат на по-голямата борба за отслабване да започне.
Той все още беше отворен за магията на това място. Изобщо не познавах много хора, които бяха отворени към магията.
Френската порция е половината от американската, а френската храна отнема два пъти повече време за ядене. Ти си направи математиката.
Изродът ми за вътрешен контрол беше взел почивния ден... Бях се спуснала от планината на съвършеното, в долината на възможното, и сега бях по щастливата сенчеста пътека, покрита със слънчева светлина, от настоящето. Това беше най-прекрасната разходка в живота ми.
Реших да си взема почивен ден. От себе си. Днес няма да се чувствам изостанала. Няма да се притеснявам, че ще бъда по-добра съпруга, майка, дъщеря, икономка или писателка. Не приготвям изискана вечеря. Ще прекарам един обикновен ден, но ще мисля и благодаря-вместо да се тревожа и поправям. Всички имаме нужда от един ден в годината, когато отговаряме на собствените си очаквания и позволяваме на света да бъде такъв, какъвто е, вместо точно такъв, какъвто бихме искали да бъде.
Френското начало за разговори е по-фино. Работата се счита за скучна, за пари не може да става дума, политиката идва по-късно (и само в компания със съмишленици). Ваканцията е сигурен залог - няма да е преувеличено да се каже, че французите винаги продължават, връщат се или планират почивка. Но по-често социалната класа във Франция се оценява по отношението ви към културата.
Ако мога да издържа на напрежението, животът никога не ми дава точно това, което искам - той ми дава нещо по-добро.
Били сме тук десетина пъти, откакто се срещнахме, но този скъп месец преди раждането на бебето се чувства като последна първа среща. Започва друг вид романтика. Никога повече няма да сме напълно сами по света.
Живея на три хиляди мили от майка си. Но колкото и далеч да съм, все пак съм нейна. Аз съм смела по начините, по които тя ме направи смела и уплашена по начина, по който ме изплаши. Никога няма да принадлежа на никого, както принадлежа на нея.
Париж представи различни въпроси. Ако никой не ме питаше до края на живота си с какво се прехранвам, колко пари печеля, кого познавам, къде ходя на училище - какво бих искала да правя с времето си? Ами ако спра да се запитам какво би ме направило щастлива, вместо какво би ме направило успешна, уважавана, достойна? Ако този отговор трябваше да дойде отвътре, а не отвън, какъв би бил той?
Аз съм перфекционист, което означава, че често съм неблагодарен.
През трите месеца, откакто се преместих в Париж, не бях ходила на нито едно парти. Бях нетърпелива да се облека и да отида някъде, умирайки да говоря с някой друг, освен с човека, който ми продаде тиквичките ми.
Почти никога не позволявам на реалността да попречи на добрата история.
Благодарение на тридесет и петчасовата работна седмица и всички вградени религиозни и граждански празници, летните почивни дни често започват в четвъртък сутринта и завършват във вторник.
Да се влюбиш дълбоко в сладкиши е лесно.
Да, някои неща, много неща бяха по-лесни в САЩ. Но ние не бяхме в САЩ... и аз бях направила избор и нямаше нищо общо с удобството.
Една от причините френските жени винаги да изглеждат толкова добре е, че никой никога не спират да търсят.
На децата не е позволено да носят воали, кръстове или ярмулки в държавното училище; френски президент никога не споменава Бог в речите си. Религията във Франция се счита за чисто личен въпрос и в резултат на това никой не знае много за традициите на другите хора. Разбирам историческите сили, които действат; И аз смятам, че е срам. Скритата религия поражда невежество и поддържа стереотипи.
Ако можех просто да се справя със страха си, може би има нещо чудесно да не знам какво ще се появи след това.
МОИТЕ ЕСТЕСТВЕНИ КРИВИ не се поддават на слоеве-повече от един пуловер, а аз в крайна сметка приличам на дългокосместа версия на човека от Мишлен.
Всички имаме нужда от един ден в годината, когато отговаряме на собствените си очаквания и позволяваме на света да бъде такъв, какъвто е, а не точно такъв, какъвто бихме искали да бъде.
Любимото ми от провансалските коледни лакомства е мендантът - малък диск от черен или млечен шоколад, покрит със сушени плодове и ядки, представляващ четири религиозни ордена: стафиди за доминиканците, лешници за августинците, сушени смокини за францисканците и бадеми за кармелитите.
Всеки ден имам чувството, че живея живот, който почти ми липсваше, и това ме прави благодарна.