Елена Алексиева

Пример за характерната стилизация в прозата на Елена Алексиева:

"Онзи следобед жегата наистина била непоносима. Лятото не се давало, явно възнамерявало да умори всичко живо в бавното си отстъпление, въздухът влизал в дробовете като разтопено олово, изпепелявал каквото срещнел по пътя си. Не стига това, ами къщата се намирала край магистралата, която свързвала града с други подобни на него градове, има ли изобщо смисъл, мислел си, да свържеш един град с друг, то е все едно да свързваш острови в океана, островите си приличат като две капки вода, градовете още повече, човек не е птица, та да прекоси половината земя, само и само да намери храна и подслон, само и само да бъде в мир със себе си. Мястото на човека винаги е едно и също, независимо къде отива, той никога не го напуска, защото то не съществува, мести се с надежда да го намери, нарича го „дом”, никое друго място няма значение, иска той да бъде на мястото без да съзнава, че всъщност мястото е в него." (откъс от романа "Рицарят, дяволът, смъртта", изд. Колибри, година на публ.: декември 2007, ISBN 9789545295669)