Едуард Хопър

Вижте пояснителната страница за други значения на Хопър.

Едуард Хопър' (англ. Edward Hopper, 1882–1967) е американски художник реалист, модерен импресионист, график и илюстратор.

Идеята (за картината "Стая в Ню Йорк", 1932 – бел.ред.) беше в главата ми дълго преди да я нарисувам. Дойде ми в ума, когато съзирах осветените интериори, докато се разхождах из градските улици през нощта, най-вече в района, където живея (Вашингтон Скуер, Ню Йорк - бел.ред.); въпреки че не става въпрос за конкретна улица или къща, а за синтез от много впечатления.
The idea (for the painting ‘Room in New York’, 1932, ed.) had been in my mind a long time before I painted it. It was suggested by glimpses of lighted interiors seen as I walked along city streets at night, probably near the district where I live (Washington Square, New York, fh) although it’s no particular street or house, but is really a synthesis of many impressions.

Голямото изкуство е външен израз на вътрешния живот на художника; и този вътрешен живот се отразява в личното виждане за света… Вътрешният живот на едно човешко същество е необятна и многообразна територия.
Great art is the outward expression of an inner life in the artist, and this inner life will result in his personal vision of the world… …The inner life of a human being is a vast and varied realm.

Толкова голяма част от всяко изкуство е израз на подсъзнателното, та на мен ми се струва, че повечето важни характеристики се проявяват несъзнателно и много малко от тях в резултат на преднамерена интелектуална дейност. Но това са неща, с които трябва да се справя психологът.
So much of every art is an expression of the subconscious that it seems to me most of all the important qualities are put there unconsciously, and little of importance by the conscious intellect. But these are things for the psychologist to untangle.

Единственото качество, което остава в изкуството, е личната визия за света. Методите са преходни, трайна е индивидуалността.
The only quality that endures in art is a personal vision of the world. Methods are transient: personality is enduring.

Това е (липсата на общуване между хората в ноеговите картини – бел.ред.) вероятно отражение на моята собствена, ако мога така да я нарека, самотност. Не знам. Може би е цялостно човешко състояние.
It’s (the lack of communication between the people in his paintings, fh) probably a reflection of my own, if I may say, loneliness. I don’t know. It could be the whole human condition.

За мене най-важното нещо е усещането за продължение. Знаете колко хубаво нещо е да пътувате.
To me the most important thing is the sense of going on. You know how beautiful things are when you’re traveling.

Деветдесет процента от тях (художниците – бел.ред.) биват забравени десет минути след като напуснат този свят.
Ninety percent of them (artists in general, fh) are forgotten ten minutes after they’re dead.

Източници: