Дон Маркис

Доналд Робърт Пери "Don" Маркис (англ. Donald Robert Perry "Don" Marquis, 1878-1937) е американски журналист, хуморист и писател.

• Ако искаш да забогатееш от писане, пиши неща, които се харесват на онези хора, които си мърдат устните, когато четат наум.

  If you want to get rich from writing, write the sort of thing that's read by persons who move their lips when they're reading to themselves.

• Ако караш хората да си мислят, че мислят, те ще те обичат; но ако ги караш наистина да мислят, те ще те намразят.

  If you make people think they're thinking, they'll love you; but if you really make them think, they'll hate you.

• В самообвинението има известен лукс. Когато ние се обвиняваме, чувстваме, че никой друг няма право да ни обвинява.

  There is luxury in self-reproach. When we blame ourselves, we feel no one else has a right to blame us.

• Във всички теологически системи дяволът фигурира като мъжки образ. Това е така, защото жените са тези, които поддържат църквата.

  In all systems of theology the devil figures as a male person. Yes, it is women who keep the church going.

• Да издадеш книга със стихове е като да изпуснеш листенце от роза в Големия каньон и да чакаш да чуеш ехото.

  Publishing a volume of verse is like dropping a rose petal down the Grand Canyon and waiting for the echo.

• Забелязвали ли сте някога, че когато един политик възприеме една идея, той обикновено я възприема напълно погрешно.

  Did you ever notice that when a politician does get an idea he usually gets it all wrong.

• Идеите дръпват спусъка, но инстинктът зарежда пистолета.

  Ideas pull the trigger, but instinct loads the gun.

• Идеята не носи отговорност за хората, които вярват в нея.

  An idea is not responsible for the people who believe in it.

• Когато някой ви казва, че е забогатял чрез упорит труд, запитайте "Чий?"

  When a man tells you that he got rich through hard work, ask him: "Whose?"

• Ние се разплащаме за грешите на нашите предци; и изглежда напълно естествено те да ни оставят парите, с които да платим.

  We pay for the mistakes of our ancestors, and it seems only fair that they should leave us the money to pay with.

• Нищо не формира така добре навиците както парите.

  There is nothing so habit-forming as money.

• Основното препятствие пред напредъка на човешката раса е… човешката раса.

  The chief obstacle to the progress of the human race is the human race.

• Отлагането е изкуството да се държи връзка с вчерашния ден.

  Procrastination is the art of keeping up with yesterday.

• Песимистът е човек, слушал твърде много оптимисти.

  A pessimist is a person who has had to listen to too many optimists.

• Средната възраст е времето, когато човек винаги си мисли, че след седмица или две той ще се чувства също толкова добре, колкото винаги е бил.

  Middle age is the time when a man is always thinking that in a week or two he will feel as good as ever.

• Съдбата често слага всичко необходимо за щастието и просперитета в ръцете на един човек… само за да види колко по-нещастен може да стане той с всичко това.

  Fate often puts all the material for happiness and prosperity into a man's hands just to see how miserable he can make himself with them.

• Това е нашият свят, в който хората не знаят какво искат, но са готови да минат през ада, за да го получат.

  Ours is a world where people don't know what they want and are willing to go through hell to get it.

• Точността е една от основните бизнес добродетели: винаги настоявайте за нея пред подчинените си.

  Punctuality is one of the cardinal business virtues: always insist on it in your subordinates.

• Успели хора са тези, които измислят разни неща за останалата част от света, за да го държат в постоянна заетост.

  Successful people are the ones who think up things for the rest of the world to keep busy at.

• Честността е хубаво нещо, но не е изгодна за своя притежател, освен ако не се държи под контрол.

  Honesty is a good thing, but it is not profitable to its possessor unless it is kept under control.

• Често съм забелязвал, че предшествениците никога не се хвалят с потомците, които се хвалят с предшествениците си.

  I have often noticed that ancestors never boast of the descendants who boast of ancestors.

• Човекът не може да бъде възвисен – той трябва да бъде съблазнен към добродетелта.

  Man cannot be uplifted; he must be seduced into virtue.

• Щастието е интервалът между периодите на нещастие.

  Happiness is the interval between periods of unhappiness.