"Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия – за себе си, но и за околните."[1]
"Няма кофти въпрос. Бедата обикновено идва от отговорите."
"Макар и късно, научих се да не упреквам нищо, което съществува реално. Не съм сценарист на Господа. Не съм и режисьор на природата. А със съдбата сме почти в любовни взаимоотношения. Каквото тя е решила, за мен е закон. Понякога ме е целувала."
"Впрочем 'във всичко има всичко' – любима моя мисъл – както в един кубически метър океанска вода се съдържа цялата Менделеева таблица. На всичкото отгоре ние също като химическите елементи си имаме изотопи на самите себе си. Аз най си харесвам ведрия изотоп. На моменти наивния, та до лекомислие."
"Дясно няма, разберете това! Да си чула дясна религия. Всичките са леви - будисти, индианци, ескимоси, християни, африканци. Няма дясна религия, философията им е неясна и много боклуци."
"Имах още да пиша хубави неща. Имам 80 книги, голяма работа... Духовният свят е безбрежен, не го познаваме. Като морския рай под водата. Неизчерпаема красота. Винаги трябва да има нещо, което да те прави щастлив за това, че виждаш слънцето, че виждаш светлината."
„Ловецът се ражда. Така че той е нещо подобно на астралното ни тяло. Ако е истински, не може да е по-различен от човека. Важи също и за писателя у човека. У Емилиян Станев например тримата — човекът, ловецът, писателят — се припокриваха. Извънредно сложната му личност, необузданата му ловна страст (плюс грландиозните лъжи, то се знае) и вулканичното му перо бяха варианти на едно и също нещо.“
„Аз, като се хвана с нещо, съм като отличничка.“ — обяснява пред в. „Сега“ защо никога не отсъства от парламента, 11.2005
