Дмитрий Саблин

"Теория на свободата" - от книгата "Анархизм как философия"

• "Понятието "свобода" в нашата култура - засега си остава неразкрито понятие. От една страна, това е извънредно субективно състояние и усещане на личността да преживява определен момент от време. От друга страна това преживяване трябва да носи някакъв специфичен резултат (социално-правната и културната атмосфера в обществото).

Можем да допуснем, че служещ, който е напуснал работа, заради това , че началникът му е омръзнал и се е развел с жена си поради същите причини може да се чувства свободно. Той се е освободил едновременно от две институции - семейството и работната сфера. Той преживява своята свобода до тогава докато не му свършат средствата, които е заделил за "черни дни". Наркомана, който се е освободил веднъж завинаги от зависимостта си се чувства в една степен свободен.

Смисълът на свободата при буржоазията е да притежава пари, които да му дадат възможност да ползва благата на обществото. Когато парите при тях свършат те се превръщат в пискливи национал-шовинисти. Свободата на словото, пресата, вероизповеданията, придвижванията от едно място на друго и т.н. са все завоевания на революциите от 17-19 век, и в настоящия момент въобще не отразяват истинската свобода на обществото.

От гледна точка на социалната философия на анархизма, свободата действа в общество с такава структура при която всеки член на обществото при своето раждане получава реално а не само юридически равни възможности - както за възпитание, така и за самореализация. В това общество не би трябвало до съществуват никакви форми на насилствена експлоатация.

От предишните революционни теории свободата като проблематика достига до нас под формата и вариация на тема "съотношението на свобода и необходимост". Свободата това е неосъзната необходимост - това е обичайната философска демагогия в стил "Arbit macht frei" (Трудът освобождава)*. Свободата не е необходимост, а диалектически разум, способен да бъде съвместим с необходимостта, сам прикриващ собствената си същност и явление. Според Хегеловият диалектиктически материализъм доразвит от Карл Маркс и Фридрих Енгелс свободата на индивида се основава в резултат на определени познания на обективната реалност - такава каквато е. (Според "доразвилият" марксизма Ленин, свободата е "буржоазен предразсъдък", Бел. пр.) Това означава познание на някои необходимости - а това, че капиталистическото общество постепенно "загнива" и следващото действие изходящо от него е че някаква необходимост, която личността е неспособна да преодолее, но може да я осъзнае се съотнася с необходимостта от действия, способни да получат някакви положителни резултати.

Според гледната точка на анархизма, свободата е преодоляване на необходимостите, а не толкова осъзнаването им. Това не е просто красива фраза. Да допуснем, че краят на живота е необходимост. Всеки рано или късно осъзнава тази необходимост и се съгласява или не се съгласява с нея. Или да допуснем, че унищожаването на държавата е възможно само чрез организирането на големи социални групи на дадено общество - това също е необходимост. Засега все още ние тази необходимост не можем да я преодолеем, но къде е тука свободата? Моля читателя да ме извини за тези няколко примитивни и абстрактни примери, но на всички не ни става ясно: защо когато имаме повод за необходимост това е свобода?

Общество без угнетени и експлоатирани, безусловно може да се нарече свободно, но свободата до голяма степен като понятие на общественото съзнание ще се появи в него като реакция на реалното социално угнетяване на обществото, то става понятие на обществения идеал и етика. Но обществото без експлоатация и угнетяване, не може да бъде стерилно. Навярно в него проблемите на пола , отношението между възрастни и подрастващи, стреса ще останат до известна степен неразрешени.

Така че в последна сметка какво значи свобода? Това си остава едно абстрактно понятие. Но защо тогава ни е нужно да се занимаваме с него. Защото когато непривилигированите класи в процеса на социалните катаклизми започват да настъпват срещу привилигированите те трябва да допуснат намаляване на времетраенето на работния ден, подобряване на условията на труд, да участват в организирането на предприятията, в създаването на нови граждански свободи, унищожаване на привилегиите и пр. - и всички тези крупни дейности се явяват под названието свобода. Личността трябва да бъде свободна, а това е важна точка от анархистическия мироглед. Анархистическата свобода - това е реалната възможност за самореализация в обществото за всички негови индивиди. Навярно и в безвластническото общество ще се намерят радикали които да искат все повече и повече свобода. Но истината е, че обществото все повече и повече усложнява своето развитие , което води до нови и неведоми проблеми в него."