Димчо Дебелянов

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Димчо Дебелянов (с рождено име Динчо Дебелянов, 1887-1916) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения.


  • Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна.


  • Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него - той е изгубен човек!


  • Да се завърнеш в бащината къща,
    когато вечерта смирено гасне
    и тихи пазви тиха нощ разгръща
    да приласкае скръбни и нещастни.
— из "Да се завърнеш в бащината къща"


  • Помниш ли, помниш ли тихия двор,
    тихия дом в белоцветните вишни? -
    Ах, не проблясвайте в моя затвор,
    жалби далечни и спомени лишни…
— из "Помниш ли, помниш ли тихия двор"


  • Аз искам да те помня все така:
    бездомна, безнадеждна и унила,
    в ръка ми вплела пламнала ръка
    и до сърце ми скръбен лик склонила.
— из "Аз искам да те помня все така"


  • Насън се с тебе срещнахме, девойко,
    кат птичка ти бе лека, бързолетна,
    погледнах те и сви ми се сърцето,
    че ти любовен взор към мен не метна.
— из "На сън се с тебе срещнахме девойко"


  • Когато нощ се спусне над земята
    и морний ден в незнаен край замине,
    самин кат плаха сянка в тъмнината
    заскитвам аз сред тъмните градини.

    И дълго вслушан с трепет непонятен
    в словата на кристалното мълчанье,
    аз спомням за деня си невъзвратен
    и пролетното слънчево сиянье.
— из "Когато нощ се спусне над земята"


Източници