Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Димчо Дебелянов (с рождено име Динчо Дебелянов, 1887 – 1916) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения.

• Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна.

• Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него - той е изгубен човек!

• Да се завърнеш в бащината къща,
  когато вечерта смирено гасне
  и тихи пазви тиха нощ разгръща
  да приласкае скръбни и нещастни.

— из "Да се завърнеш в бащината къща"

• Помниш ли, помниш ли тихия двор,
  тихия дом в белоцветните вишни? -
  Ах, не проблясвайте в моя затвор,
  жалби далечни и спомени лишни…

— из "Помниш ли, помниш ли тихия двор"

• Аз искам да те помня все така:
  бездомна, безнадеждна и унила,
  в ръка ми вплела пламнала ръка
  и до сърце ми скръбен лик склонила.

— из "Аз искам да те помня все така"

• Насън се с тебе срещнахме, девойко,
  кат птичка ти бе лека, бързолетна,
  погледнах те и сви ми се сърцето,
  че ти любовен взор към мен не метна.

— из "На сън се с тебе срещнахме девойко"

• Когато нощ се спусне над земята
  и морний ден в незнаен край замине,
  самин кат плаха сянка в тъмнината
  заскитвам аз сред тъмните градини.
  
  И дълго вслушан с трепет непонятен
  в словата на кристалното мълчанье,
  аз спомням за деня си невъзвратен
  и пролетното слънчево сиянье.

— из "Когато нощ се спусне над земята"

Източници

• Димчо Дебелянов в Словото