Димитър Рачков

Димитър Рачков (р. 1972) е български актьор и телевизионен водещ. През 2000 г. печели награда Аскеер. Той е е един от най-известните български комици в началото на XXI век.

• Аз не съм загърбил театъра и няма и да го направя. В крайна сметка аз съм театрален актьор, с което се гордея.

• Имах десетина много активни години в театъра. Стигал съм до над 20 представления на месец - това ми беше рекордът. Играех 10-ина заглавия. Доста се бях поизморил, поизчерпал и си казах, че ще дам една крачка назад. Затова може би везните наклониха към телевизията.

• Няма да се учудя, ако след време се случи обратното - да се почувствам изхабен в телевизията или да ми дойде в повече и да се върна към театъра, стига да имам предложения.

• Удрял съм такива греди. Отеква ми тъпата импровизация в ушите 5 минути като камбаните на ,,Св. Александър Невски". Но тръгнеш ли да замазваш, става по-лошо. Ако направиш гаф, бъди откровен с публиката.

• В живота съм доста по-сериозен и доста по-различен. Не мисля, че какъвто си на сцената, трябва да бъдеш и в живота. Не съм в другата крайност, но не можеш да правиш скечове денонощно.

• Майка ми е учителка, баща ми е с техническа специалност, нямат нищо общо с актьорството. Не са ми повлияли на моя професионален избор. По същия начин смятам и аз да постъпя с малкия Митко, защото човек трябва да избере сам това, с което иска да се занимава, за да бъде щастлив от това, което работи.

• Но нещо, за което си говорим с него, е, че искам да е честен човек. В последно време честността доста липсва в човешките отношения. И да е здрав и да преследва целите си. Искам да има някаква амбиция у него. На мен нищо не ми е поднесено даром, аз съм го търсил. Така че човек трябва да се бори, за да постигне нещо, без да е прекалено.

• Славата е нещо сладко, от една страна. От друга, доста отговорно нещо, защото винаги си пред погледите и в полезрението на хората. Още повече аз работя в предаването ,,Господари на ефира", което, може и нескромно да прозвучи, се е превърнало в институция и доста често показва недъзите в обществото. Голяма отговорност е да работиш в такова предаване. Ако се борим срещу някакви неща, не може ти самият да ги правиш.

• Господ ми е дал тази енергичност. Една гира не съм вдигал през живота си.

• Е, лицеви опори съм правил, но никога не съм се поддържал във фитнес. Може би, ако полагах някакви грижи, щеше да е още по-добре. Отчитам го като грешка, затова апелирам хората да спортуват. От мързел ли, не знам от какво е. Но това, което виждаш от мен в момента, е някаква даденост.

• Като всеки човек, и аз съм се лъгал в някои хора. Разочаровали са ме. Но това е мое вътрешно чувство и в 90 % от случаите преценката ми не ме е подвеждала на първоначалната ми среща. Остава един процент от хора, за които съм се заблуждавал, но това е част от живота.

• Театралното пространство и това, което правим, е някакъв оазис и за нас, и за зрителите, надявам се. Хората влизат в театралната зала или сядат пред екраните, за да могат малко да се дистанцират от сивото и мрачно всекидневие. Още повече това важи за българина, преследван от това всекидневие през последните 30 години.

• Бих се върнал в театъра, но разбери, телевизията е една машина. На всички го казвам. Опитвал съм се преди години успоредно да съчетавам театъра и телевизията. Невъзможно е. Не можеш две неща, винаги едното страда. Тогава съм избрал телевизията, за хубаво или за лошо. Но никога не бягам от театъра. Все пак аз съм завършил актьорско майсторство и никога не изключвам възможността да се върна в театъра, да направя някоя постановка, стига да ми харесва материалът, да имам доверие на режисьора. Това са много важни неща. Не съм затворил тази страница, напротив. Но се радвам за Сашо, изключително талантлив човек.

• Личният живот затова е личен, защото е само за конкретния човек. Не желая да говоря поради простата причина, че той се отнася само за мен и за човека до мен. Иначе другото нека да го обсъждат. Но личният живот си е моята запазена и заградена територия.

• Ако си направя равносметка, за нищо не съжалявам в живота си. Успехите, неуспехите, хората, които си е заслужавало да срещна, другите, които са ме разочаровали, това е част от естествения път, през който съм преминал, с всички плюсове и минуси. Най-голямото нещо, с което се гордея и мога да сложа ръка на сърцето си, е, че съм живял честно през тези 50 години. Нито съм излъгал, нито някому дължа нещо. А какво съм постигнал, е много субективен въпрос. За някои е нещо, за други е нищо.

• Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.

• Тази среща с хората е от друг тип. Срещата на живо е по-голяма тръпка, несравнимо е, защото от екрана не можеш да ги усетиш. В залата го правиш. Чувстваш присъствието, дишането на публиката. Никога не съм се лишавал от такъв тип срещи. Имаме си идеи. Няма да ги споделя, докато не станат, защото не обичам да говоря предварително. Нещо, в което няма да съм сам, а с един човек, когото много обичам и отдавна говорим да направим нещо двамата. Работя в тази посока да излезем на живо пред публика. Искаме да е нещо, което драматургично да си заслужава. Живот и здраве, надявам се догодина да се случи.

• Ловджия съм и ходя в гората, за да се отделя от целия този хаос и цялото напрежение. Отивам в гората, за да си почивам. Там сядаш на масата и всички са равни. Скоро бях с един горски. Бяхме само двамата на една хижа, навътре в гората. Нямаше ток и седяхме на свещи. Не ловувахме толкова, колкото разговаряхме. Вечерта си сипахме по една ракийка, а той направи страхотни пържолки. Не знаеш колко много помага това нещо!

• Ще отбележа празника в тесен семеен кръг, в компанията на Анита и на моя син. Чувствам се влюбен и щастлив. Какво повече? Не съм правил голям рожден ден от 39-тата си годишнина. Поканих около 80 души, а дойдоха 110. Беше голям купон до сутринта в заведението на Хилда Казасян. Остана ми страхотен спомен. След това съм празнувал все в тесен семеен кръг от 25 души и обикновено ги каня на вечеря. Това, което ме радва е, че имам истински приятели. Зуека е един от тях. Радвам се за него, но и страдам, защото ми липсва. Много е смел в постъпката си. Аз нямам такава смелост. Знаех за решението му няколко месеца по-рано. С него сме преминавали през всякакви ситуации. Той е от хората, които не можеш да не обичаш.

• Не бих влязъл в политиката. Не е моето шоу. Моето шоу е „Забраненото шоу на Рачков“. Два пъти са ми предлагали да се включа в политиката. Човекът, който ми предложи, е свестен политик. По това време още бях в „Господари на ефира“, а ние в предаването бяхме политически безпристрастни. Трябваше да зачеркна всичко, което съм правил през последните 20 години. Затова отказах категорично.

• Живял съм честно. Не съм излъгал никого или откраднал нещо. Работя и си плащам данъците. Защо върху мен трябва да се излива помия? В един момент ми писна и си казах, че ще ги осъдя. Заведох дело срещу вестник, който години наред се купуваше като топъл хляб. Спечелих делото и щях да даря парите за благотворителност, но не мога да ги взема. Вече две години. Не е ли абсурд?

• Не мога да се примиря с компромисите, които се вършат. Компромиси се вършат с всичко в тази страна - и в политиката, и в малкия екран, и в живота, не желая да върша толкоз взаимни отстъпки. Но когато станат поредност, резултатът не е окей.

• На всяка критика обръщам внимание, стига да е адекватна. Не чета тая критика по социалните мрежи, там не е чистоплътно място. В България за съжаление не остава неоплют човек, в България не си харесваме известните хора, не си харесваме политиците, всичко е под ножа. ,,Този ли бе, този не става. Този не."

• Това е предаване, към което имам специално отношение и емоцията е голяма. Все пак 8 години съм бил водещ на „Като две капки вода“. Смея да твърдя, дано не прозвучи нескромно, че съм един от хората, които са го изградили. Форматът е световен и си има свои правила и библия, но във всяка страна се променя по някакъв начин. В началото, когато Маги Халваджиян ни събра, каза: „Ще водите със Зуека „Като две капки вода“. По библия в този формат най-важни са участниците, след това е журито, а водещите не са такъв голям акцент“. И ние го послушахме. Първия и вторият път стана доста сухичко и ни беше скучно. Затова започнахме да си измисляме забавни неща между изпълненията на участниците и те се превърнаха в наша запазена марка. Така сложихме собствения си почерк, а предаването според нас стана по-цветно. Да, случва се да прекаляваме. Актьорският изблик обаче понякога е по-силен от самите нас. Определено мога да кажа, че „Като две капки вода“ е част от моята биография и е един от форматите, с които се гордея.

• О, има разлика. Всеки си носи своята индивидуалност. И двамата са невероятни партньори. Със Зуека сме работили 17 години. Той си ми е на сърце. Знаем във всеки момент кой какво ще направи. Мога да предвидя неговите реакции. Докато с Геро правим първи стъпки. Познаваме се отдавна, но никога не сме водили като двойка. Той е завършил НАТФИЗ при същите професори, при които и аз – Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Изключително талантлив актьор е. Притежава бърза мисъл и като пинг-понг ти връща топката. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа – Зуека е от тези партньори, които на сцената отстъпват. С Геро пък сме доста еднакви като натюрел и двамата сме като нападатели в един отбор. Важно е да намерим баланса помежду си. Сигурен съм, че има химия между нас. Държа да отбележа, че не се съревноваваме. Проблемът е, че ние, актьорите, сме малко егоцентрици, теглим към себе си. Затова и се случва да казват – тия водещи прекаляват. Ами без да искаме е. Ще се поправим!

• Хилда е прекрасен човек. Да не говоря за професионалните й качества! Безкрайно много я обичам. Нямам никакъв конфликт с Хилда, нито тя с мен. Дори когато се чухме преди старта на формата и й казах, че ще се връщам, тя много се зарадва. Шегите, които си пускаме помежду си, са с чувство за хумор, което и тя, и аз притежаваме. Част от зрителите обаче приемат всичко за истина. Това продължава да ме изненадва. От друга страна, показва, че явно сме добри актьори.

• Честно да си призная, не съм добър имитатор. Краси Радков, Любо Нейков, Виктор Калев са родени за това. Те виждат един образ и след пет минути могат да го имитират. Аз полагам много повече усилия. Но това, което най ме е изкефило като образ, е, когато имитирахме „Тату“.

• Помня, че по време на интервюто със Стоичков почти не задавах въпроси. Повече го слушах. Много се вълнувах от срещата с него. Покрай снимките ни след това за реклами имах възможност да го опозная добре и да общуваме повече. Абе, как този човек не каза една лоша дума на никого?! Говорят, че бил груб! Не е вярно! Елате да го видите на терен. На обяд например има осигурен кетъринг на снимките от продукцията, но въпреки това той поръчва за всички огромна паеля, колкото цяла маса. Широко скроен човек е Стоичков. Не е лицемер. Не го ли кефиш, си аут! Кефиш ли го – си в играта!

• Богат съм на много неща – със сина си, със семейството ми, богат съм на приятели. А в материален план, ако ме питате – не знам какво значи да си богат. Едно мога да кажа. Всичко, което съм изкарал, съм го спечелил с честен труд, платил съм си данъците и нямам една стотинка задължения. Никога не съм участвал в далавери. Спя спокойно. Голямата ми болка е, че културата винаги е на опашката на всичко. Ако бяхме нормална държава, тук милионери щяха да бъдат артисти, музиканти, певци, лекари, професори, учители… Когато тези хора са много назад, явно нещо куца в България.

• Дълъг е. Но аз не съм чакал на случайността. Търсех си успеха. Случвало се е, когато играех в сливенския театър, всяка вечер да пътувам до Варна, където репетирах пиесата „Американски бизон“ с режисьора Пламен Марков. Стоях до 3 и половина през нощта в кабинката на портиера на театъра, за да изчакам нощния влак, с който да пътувам. Няма да забравя как си печахме на една печка салами кучешка радост.

• Някак съдбата е била благосклонна към мен. Но това не е дошло даром. Имало е много лишения. Хората виждат само блясъка на нашата професия, но аз познавам и двете страни на медала.

• Участвал съм в някои постановки, които бих искал да не са ми се случвали. Но когато си на щат, репетираш, където те разпределят. Понякога не съм се разбирал с някои режисьори. Затова предпочетох свободата и като се хвана нещо да работя, да е с хора от моята кръвна група, с които сме на една вълна. Провали имам и в личен план. Не съм безгрешен.

• Това е жената до мен! Анита е душица! Тя е човек, надраснал годините си. Много я обичам.

• Скоро си говорихме с нея на тази тема и се шегувахме, че никога не съм подписвал. Но за мен подписът не е нещо, което ще скрепи и ще запази отношенията ви, нито ще помогне по някакъв начин на чувствата ви.

• Вижте, това е затворена страница за мен. С Мария сме имали дълга биография, близо 10 години. Разделили сме се. Аз й желая успех, предполагам, и тя на мен същото. И двамата имаме любими хора до себе си. Когато ми гостуваха „Господари на ефира“ в предаването, нямаше как Мария да не е в студиото. Тя е основна част от този екип. Прегърнахме се и това е нещо нормално. Ние сме интелигентни и разумни хора. Не може да си живял с един човек десет години и да не се прегърнете.

• Свобода. В момента, когато вляза в гората, цялата ми тежест от града изчезва. Ставам по-лек. Общувам с много истински и непринудени хора, с които въобще не си говорим за работа. Тези разговори ме зареждат. Наскоро бяхме седнали с един горски в хижа и нямаше ток. Запалихме свещи. Той донесе домашна ракийка и месце и до три часа през нощта… романтика.

• Нека първо сме живи и здрави. Дано времето е по-спокойно и този отвратителен вирус да е изчезнал. Със сигурност ще отбележа юбилея и няма как да е скромно, защото по пътя си съм срещал много хора, които са ми подали ръка и са в моето сърце. Благодарение на тях съм това, което съм. Иска ми се на рождения ми ден да събера всички, които обичам.

• Не съм си давал сметка доколко съм различен. Но преди всяко мое появяване на сцената или екрана излизам, сякаш това е като на живот и смърт. Може да си за десет минути, но трябва да е върха и постоянно да внасяш промени.

• Много обичам да импровизирам, но и знам, че това е нож с две остриета. Можеш да направиш много добра импровизация, която да разсмее хората, но може да удариш и голяма греда, която да ти кърти главата дни наред след това. Трябва да си освободил съзнанието си, да ти е много леко в главата и единственото, за което да мислиш, е да си свършиш читаво работата. Изключваш всичко останало и мислиш само за ролята си, като влагаш цялата си енергия и концентрация в изпълнението.

• Да, често ме питат дали съм тъжен в живота. Нормално е, когато си подложен на стрес и на по-голямо напрежение, след това да си в по-минорно настроение. Не знам, по-скоро съм уморен, отколкото тъжен. Но и щастлив, когато съм имал успех. Това е приятна умора.

• Обичам да излизам извън София, в планината. Тишината ме зарежда много, както и общуването с хора, които нямат нищо общо с моята професия. Това ме разтоварва. Ходенето по заведения обаче не ме релаксира.

• Сериозно и послушно дете бях. Сега някои хора няма да повярват, ще кажат, той е бил луда глава. Но ако питаш майка ми и баща ми, ще ти кажат, че не съм бил никак щур. И в ученическите си години съм имал много малко издънки. Бил съм сериозен в учението, искал съм да бъда от можещите, от знаещите хора.

• Да, колкото и клиширано да прозвучи, голяма част от нещата, за които съм мечтал, са се случили. Мечтал съм да стана актьор, да имам дете и имам прекрасен син. То човек, ако няма мечти, е осакатен.

• Да, въобще не бягам от отговорността да бъда баща отново. Всичко друго е преходно. Утре ще минат тези предавания, спектакли. И когато всичко свърши, остават само децата.

В ролята на Жоро Бекъма

* „Доооообре!“

* „'Драстииии!“

* „'ДравствУй!“

* „Маме…начиии… гоуема си! Чу ли ко ти ка'ам… гоуема си!“

* „Обичам та, кат дива свиня та обичам!“

* „Маме, в среда ли ше ме дават!?!“

* „Кфо зяпаш уе….тюфуек!?!“

* „Абе не мо'а се запра!“

* „Маме ка'ам ти…мно'о се напрегнах!“

* „А уе кондуктор!“

* „…Минимум!“

* „Мама Божка ка'а че шта навре на кучето в ауспуха…чу ли ма оооу!?!“

* „Мо'е да вали, ма мо'е и да не вали!“

* „Ама аз съм звезда уе оууу!“

* „Маме да почвам ли!?!“

* „Ей, чшш“