Димитър Пешев

Димитър Пешев
Димитър Пешев, 1937 г.
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Димитър Пешев (1894 – 1973) е български юрист и политик известен с приноса си за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

За т.нар. Народен съд

• Когато се препрочете обвинителният акт, човек остава изумен от лекотата и невежеството, с които се третират въпросите от историята на България след Освобождението.
  Всички средства за пропаганда, използвани в политическите борби от една партия, известна с остротата и безогледността на своите ежедневни борби при различни поводи и случаи, са събрани на едно място и са поставени в основата на съдебно обвинение срещу противниците в тези политически борби, които са поставени в невъзможност да се обяснят и да доказват каква е била действителността и как в действителност са се развили събитията, какви са били общите условия, как се е разсъждавало и са вземани решенията. Даден е ход на всички произволни критики, правени вън от неосведомени хора, обикновено с цел да се постигне някаква друга политическа цел, като се дискредитира противникът, без да се държи сметка за истината. И всичко това на много ниско политическо и обществено равнище. Ако в ежедневните политически полемики всичко това е лесно обяснимо и обикновено, чудно е лекомислието, невежеството, безогледността и безотговорността, с които се е действало, като този начин на действие е поставен в основата на една съдебна процедура, която, тъй или иначе, ще остане в историята като документ, изобличаващ и характеризиращ един цял режим като нарушаващ основни принципи на политическа и обществена дейност в едно цивилизовано и културно общество, независимо от погазването на елементарни човешки права.
  Не може да се поддържа сериозно, че се касае за революция; начинът, по който стана смяната на управлението отхвърля този аргумент. Фактът, че се прибягна до някакъв съд, прилагащ формално нормалната процедура, говори за желанието на цялата тази дейност да се придаде външен вид на редовно правосъдие, прилагано с всички правила, присъщи на цивилизовано правораздаване.
  Не знам защо нарекоха “Народен съд” един фактически политически орган, предназначен за известна чисто политическа роля в ръцете на правителството и една политическа партия. Всъщност името “народен” е съвсем неподходящо, защото това име не се оправдава нито от учредяването, нито от състава, нито от отговорността, която носи този орган, който не може да се нарече и съд, защото не отговаря на условията на един съд.