Джубран Халил Джубран

Халил Джубран
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Джубран Халил Джубран (1883-1931), писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ.

• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

• Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки...

• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

• Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...

• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.

• Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов.

• Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска...

• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

• Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате...

• Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.

  The deeper that sorrow carves into your being, the more joy you can contain.

• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

• Мъдрост е за сакатия да не строшава патериците си о главата на своя враг...

• Много учения прилича на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе — никога вече.

• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

• Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви. — Пророкът

• Само немият завижда на многословния.

• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

• Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото...

• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.

• Човечеството е река от светлина, която тече от праведността към вечността.

• Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
  Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
  Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
  Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
  Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
  Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
  Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
  Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
  Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

• Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.
  Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки — алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание. (1926)

• Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
  — Хайде да се изкъпем в морето.
  И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
  А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане голо, сложи си дрехата на Грозотата.
  И Красотата продължи по пътя си.
  И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
  Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им. — от „Странникът“

• — Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?
  — Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
  Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
  Да знаеш, че светецът и грешникът са братя близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
  Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо.