Направо към съдържанието

Джубран Халил Джубран

От Уикицитат

Джубран Халил Джубран (1883-1931), писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ.


  • Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.


  • Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки...


  • В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.


  • Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...


  • Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.


  • Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов.


  • Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска...


  • Какво е тъгата, ако не стена между две градини.


  • Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате...


  • Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
    The deeper that sorrow carves into your being, the more joy you can contain.


  • Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.


  • Мъдрост е за сакатия да не строшава патериците си о главата на своя враг...


  • Много учения прилича на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.


  • Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе — никога вече.


  • Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?


  • Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви. — Пророкът



  • Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.


  • Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото...


  • Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.


  • Човечеството е река от светлина, която тече от праведността към вечността.


  • Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
    Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
    Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
    Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
    Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
    Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
    Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
    Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
    Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.


  • Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.
    Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки — алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание. (1926)


  • Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
    — Хайде да се изкъпем в морето.
    И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
    А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане голо, сложи си дрехата на Грозотата.
    И Красотата продължи по пътя си.
    И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
    Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.
     — от „Странникът“


  • — Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?
    — Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
    Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
    Да знаеш, че светецът и грешникът са братя близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
    Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо.


  • — Вашите деца не са ваши чада.
    Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
    Идват чрез вас, но не са из вас.
    И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
    Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
    защото те имат свои мисли.
    Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на
    душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното,
    в която не можете да влезете дори насън.
    Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги
    направите като себе си, защото животът не се връща назад,
    нито помни вчера.
     — от „За децата“, Пророкът, прев. Спас Николов. Кибея, 2009