Джордж Оруел

Джордж Оруел (1903 — 1950), с истинско име Ерик Блеър, е английски писател и публицист.

Войната срещу чужда страна се случва само тогава, когато заможните класи смятат, че ще извлекат печалба от това. ^[1]

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Всички са равни, но някои са по-равни от другите. — из "Фермата на животните" (Animal Farm) (1945)

Всяка военна пропаганда, всички крясъци, лъжи и омраза, неизменно произхождат от хора, които не воюват. ^[1]

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш. ^[1]

Както и при християнската религия, така и при социализмът, най-лошата реклама за идеята са нейните последователи. ^[1]

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време. ^[1]

Когато започне или преди началото си всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак. ^[1]

Малко вероятно е човечеството да спаси своята цивилизация, ако не успее да развие система за добро и зло, която да е независима от рая и ада. ^[1]

Обществото изглежда винаги е изисквало от хорато повече, от колкото на практика някога ще получи. ^[1]

Патриотизмът е обикновено по-силен от класовата омраза, но задължително по-силен от интернационализма. ^[1]

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното. ^[1]

Прогресът не е илюзия – той се случва; но за това пък е бавен и неизменно разочароващ. ^[1]

Съществуват идеи, които са толкова погрешни, че само наистина интелигентен човек би могъл да повярва в тях. ^[1]

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва. ^[1]

Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието. ^[1]

Човек може да обича едно дете, може би, по-дълбоко, от колкото е способен да обича друг възрастен. И все пак е прибързано да смятаме, че детето чувства някаква любов в замяна. ^[1]

Човекът е единственото същество, което консумира, без да произвежда. Човекът не дава мляко, не снася яйца, не е достатъчно силен, за да дърпа плуг, не може да тича достатъчно бързо, за да улови заек, и все пак той е господар на всички животни. ^[1]

Произведения

Уикипедия разполага със статия за 1984 (книга)

1984 (Nineteen Eighty-Four) е политически роман от 1948 г.

Най-ужасното в Двеминутката на омразата бе не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш. След първите трийсет секунди не бяха необходими никакви преструвки. Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец. Но обхваналата ги омраза беше абстрактно, неконкретно чувство, което можеше да бъде прехвърлено от един обект на друг като пламъка на горелка.

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Заповедта на диктатурите от миналото е била: "Ти не ще!" Заповедта на тоталитарните режими е била: "Ти ще!" Нашата заповед е: "Ти си!"

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.