Джон Фанти
Облик
Джон Фанти | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия |
Джон Фанти (John Fante) (1909-1983) е американски писател и сценарист.
- Сериозен проблем, който заслужава внимание. Реших го по този начин: Изгасих светлината и си легнах.
- Всичко, което сме или което се надяваме да станем, дължим на дявола и неговите контрабандни ябълки.
- Аха живот! Ти си горчива трагедия, ти си ослепителна курва, която ме доведе до моето унищожение!
- Каква е ползата от това, когато човек придобие целия свят, ако той изгуби собствената си душа?
- По-добре да си жив страхливец, отколкото мъртъв луд.
- Бях доволен, че шумът от големия град мигновено ме зарови в лавина от рев и скърцане.
- Изобщо не съществувахме; наближавахме живота, но никога не сме влизали в него.
- Любовта не е всичко, което е в живота. Жените не са единствената радост. Писателят трябва да пести енергията си.
- Лека мъгла, притисната на брега, като армия от призраци, пълзещи по коремите им във водата.
- Исках жени, чиито обувки струват всичко, което някога съм притежавал.
- Усетих горещите му сълзи, самотата на човека и сладостта на всички хора и болната призрачна красота на живите.
- Ти не си никой и може би съм бил някой, а пътят към всеки от нас е любовта.
- Косата й се разля върху възглавницата като бутилка с преобърнато мастило.
- Те бяха митове, в които някога вярвах, а сега бяха убеждения, които чувствах, че са митове.
- Животът беше достатъчно тежък. Умирането беше върховна задача.
- Не се страхува от нищо друго освен от неизвестното в свят на тайнствено чудо.[1]