Направо към съдържанието

Джон Фанти

От Уикицитат

Джон Фанти (John Fante) (1909-1983) е американски писател и сценарист.

  • Сериозен проблем, който заслужава внимание. Реших го по този начин: Изгасих светлината и си легнах.
  • Всичко, което сме или което се надяваме да станем, дължим на дявола и неговите контрабандни ябълки.
  • Аха живот! Ти си горчива трагедия, ти си ослепителна курва, която ме доведе до моето унищожение!
  • Каква е ползата от това, когато човек придобие целия свят, ако той изгуби собствената си душа?
  • По-добре да си жив страхливец, отколкото мъртъв луд.
  • Бях доволен, че шумът от големия град мигновено ме зарови в лавина от рев и скърцане.
  • Изобщо не съществувахме; наближавахме живота, но никога не сме влизали в него.
  • Любовта не е всичко, което е в живота. Жените не са единствената радост. Писателят трябва да пести енергията си.
  • Лека мъгла, притисната на брега, като армия от призраци, пълзещи по коремите им във водата.
  • Исках жени, чиито обувки струват всичко, което някога съм притежавал.
  • Усетих горещите му сълзи, самотата на човека и сладостта на всички хора и болната призрачна красота на живите.
  • Ти не си никой и може би съм бил някой, а пътят към всеки от нас е любовта.
  • Косата й се разля върху възглавницата като бутилка с преобърнато мастило.
  • Те бяха митове, в които някога вярвах, а сега бяха убеждения, които чувствах, че са митове.
  • Животът беше достатъчно тежък. Умирането беше върховна задача.
  • Не се страхува от нищо друго освен от неизвестното в свят на тайнствено чудо.[1]

Източници

[редактиране]