Направо към съдържанието

Джон Дюи

От Уикицитат

Джон Дюи (англ. John Dewey, 1859-1952) е американски философ и реформатор в образованието, един от основателите на движението на прагматизма.


  • Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за утре. — 1916
    If we teach today as we taught yesterday, we rob our children of tomorrow.


  • Ако всички преподаватели осъзнаят, че именно качеството на мисловния процес, а не фабрикуването на верни отговори е мярката за образователен растеж, то ще се случи нещо съвсем малко по-различно от революция в обучението.
    Were all instructors to realize that the quality of mental process, not the production of correct answers, is the measure of educative growth something hardly less than a revolution in teaching would be worked.
"Демокрация и образование" (Democracy and Education, 1916)


"В търсене на сигурността", глава ХI (The Quest for Certainty, 1929)


  • Всеки мислител поставя част от привидно стабилния свят в опасност и никой не може изцяло да предвиди, какво ще се появи на същото място.
    Every thinker puts some portion of an apparently stable world in peril and no one can wholly predict what will emerge in its place.
"Опит и природа", глава VI (Experience and Nature, 1925)


  • Всеки обект на някава фаза от своето развитие трябва да притежава – според заинтересованото от него лице – и естетическо качество.
    Every subject at some phase of its development should possess, what is for the individual concerned with it, an aesthetic quality.
"Демокрация и образование", раздел 18 (Democracy and Education, 1916)


  • Главната причина за "проблемите с дисциплината" в училищата е фактът, … че ударението се поставя върху това да се стои мирно и кротко, да се пази тишина, всички да се движат и стоят по един и същи начин, да симулират минимален интелектуален интерес. Работата на учителите е да внимават учениците да спазват тези изисквания и да наказват неизбежно проявяващите се отклонения от нормата.
"Демокрация и образование" (Democracy and Education, 1916)


  • Да се открие какво е способен човек да прави и да се осигурят възможностите да го направи, това е ключът към щастието.
    To find out what one is fitted to do, and to secure an opportunity to do it, is the key to happiness.


  • Демокрацията е повече от форма на управление – това е преди всичко начин на съвместен живот, на общо споделен опит.
    A democracy is more than a form of government; it is primarily a mode of associated living, of conjoint communicated experiences.
"Демокрация и образование", раздел 7 (Democracy and Education, 1916)


  • …Добре изложеният проблем е наполовина решен.
    “…A problem well put is half solved.


  • Добър човек е този, който без значение колко морално пропаднал е бил, се развива, за да стане по-добър.
    The good man is the man who, no matter how morally unworthy he has been, is moving to become better.


  • Достигането на една цел е отправна точка за друга.
    Arriving at one goal is the starting point to another.
"Демокрация и образование" (Democracy and Education, 1916)


  • Единствената свобода, която има трайно значение, е свободата на интелигентност, тоест свободата на наблюдение и преценка, упражнявана в името на цели, които си струват. Най-често срещаната грешка, свързана със свободата, мисля, е да бъде идентифицирана със свободата на движение или с физическата страна на някаква дейност.
    The only freedom that is of enduring importance is the freedom of intelligence, that is to say, freedom of observation and of judgment, exercised in behalf of purposes that are intrinsically worth while. The commonest mistake made about freedom is, I think, to identify it with freedom of movement, or, with the external or physical side of activity.



  • Мислим само, когато се сблъскаме с някой проблем.
    We only think when confronted with a problem.


  • Моралът не е списък от постъпки, нито сборник с правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти.


  • На този свят има огромна разлика между това да имаш нещо да кажеш и да трябва нещо да кажеш.
    There's all the difference in the world between having something to say, and having to say something.


  • Научните принципи и закони не лежат на повърхността на природата. Те са скрити и тррябва да бъдат изтръгнати от природата чрез активни и сложни техники на изследване.
    Scientific principles and laws do not lie on the surface of nature. They are hidden, and must be wrested from nature by an active and elaborate technique of inquiry.
"Реконструкция във философията" (Reconstruction in Philosophy, 1919)


  • Не за пръв път казвам, че истината е универсална и след това добавям, че има най-малко един път до нея.
    It does not first say that truth is universal and then add there is but one road to it.
"Обикновена вяра" (A Common Faith, 1934)


  • Не можем да извадим от главите си нещо, което смятаме за идеално общество.
    We cannot set up, out of our heads, something we regard as an ideal society.
"Демокрация и образование", раздел 7 (Democracy and Education, 1916)


  • Ние винаги живеем само във времето, в което живеем и в никакво друго време; и само чрез извличане от всеки настоящ момент смисъла на всяко настоящо преживяване ние се подготвяме да правим същото и в бъдеще.
    We always live at the time we live and not at some other time, and only by extracting at each present time the full meaning of each present experience are we prepared for doing the same thing in the future.
"Опит и образование" (Experience and Education, 1938)


  • Никой човек не може да живее без определени цели и усилия за постигането им.
    Without some goals and some efforts to reach it, no man can live.


  • "Общество" е една дума, но много неща
    Society is one word, but many things.
"Демокрация и образование", раздел 7 (Democracy and Education, 1916)


  • Образованието е социален процес, образованието е растеж, образованието не подготовка за живота – то е самият живот.
    Education is a social process; education is growth; education is not preparation for life but is life itself.


  • Образователният процес няма край отвъд себе си – той сам си е собствена цел.
    The educational process has no end beyond itself; it is its own end.


  • Провалът е поучителен. Човек, който наистина може да мисли, научава толкова много от провалите си, колкото и от успехите си.
    Failure is instructive. The person who really thinks learns quite as much from his failures as from his successes.


  • Пътят на най-малкото съпротивление и най-малкото усилие вече е положил коловозите си в съзнанието. Изисква се упорита работа, за да се предизвика промяна в старите вярвания.
    The path of least resistance and least trouble is a mental rut already made. It requires troublesome work to undertake the alteration of old beliefs.


  • Само борейки се с условията на задачата, търсейки и намирайки собствено решение, ученикът мисли.


  • Собствената същност не е нещо дадено наготово, а нещо, което непрекъснато се формира от избора на постъпки.
    The self is not something ready-made, but something in continuous formation through choice of action.


  • Убеждението, че всяко истинско образование идва чрез опита, не означава, че всички преживявания са истински и еднакво образователни.
    The belief that all genuine education comes about through experience does not mean that all experiences are genuinely or equally educative.