„Киното няма да възпита никого. Може би освен тези, които го правят. Както и съвсем малко от хората, които го гледат. Защото човек много трудно се променя. Трудно е от по-глупав да стане по-умен. Но не всичко е забавление, независимо дали става дума за документално или игрално кино. В забавлението може да влиза и някакъв по-сериозен интерес. Всеки филм има своето послание и може да успее да промени нещо, но аз все по-малко вярвам в това, че човек изобщо може да се промени. Сервантес е казал, че човек е такъв, какъвто Господ го е родил, а понякога и по-лош. Не съм песимист, но ми е ясно какво е положението. Реалист съм. Съобразявам се с мнозинството, защото да се правиш на нещо повече от другите е опасно. А и не е сигурно дали си повече от тях.“ — отговор на въпроса „А къде отива възпитателната функция на изкуството кино?“ от интервю за в-к „Марица днес“, 2004
