Джанис Париат

Джанис Париат (Janice Pariat) е индийска поетеса и писателка.

Историите се разказват на празнични, радостни събирания, но тези, които се разказват на погребенията, са специални, защото те потвърждават съществуването на слушателите и разказвачите. Те са времена на спомен, които пренасят миналото в настоящето и поддържат хората живи дори когато ги няма.
Сякаш съм ориентирана само от вашето присъствие или отсъствието ти. Ти си моят север.
Ревнувам от спомените ви, защото това са моменти от живота ви, от които никога няма да бъда част и си представям, че са големи и буйни в главата ви.
В този момент съм впечатлен от това колко точно знаем как да нараним тези, които обичаме.
Онези, които се преструваме, че пренебрегваме, са тези, за които сме най-наясно.
Защото животът е такъв, нали? Човек не може да спре неговите приливи и отливи. Влизате в течението и каквото и да е по пътя ви, ще ви пресече и ще ви докосне и понякога ще остане.
Имаш сърце, отворено като небето. Това е рядко и съм трогнат.
Може би това е единственият начин да го задържим. Любов. Да не се случи никога. Да обичаш, иначе винаги означава да губиш. И не е ли истина? Тази една въображаема целувка струва хиляда истински.
И нещата ще се смекчат. И цялата тази любов ще се превърне в приятелство, оцветено завинаги. След това ще има само случайни срещи, заблуден имейл, отдавна изгубен текст.
Чувствам, че тежестта на историята на всички ме притиска като безмилостен дъжд.
Те са скорци, казвате, и сте сигурни, че те са душите на мъртвите. Гласът ми е заседнал в гърлото ми. Бих искал да мисля, че това е вярно. Че всички мъртви по света се прераждат в полетни създания.
Не те обичам, но няма да те забравя.
За разлика от хълмовете и мъглата, за нас свободата не трае цял живот; идва и си отива в неочаквани следобеди.
Представям си, че чакаш, както когато те намерих за първи път, някой да те изведе там, където всички реки свършват, до морето.
Ето как беше, мисля, за изследователите, кацнали на ръба на експедиция. Вие сте неоткрит континент. Земя, която не е начертана. И по някакъв начин, за мен, светът.