Дечко Узунов
Дечко Христов Узунов (1899-1986) е български художник.
От него
[редактиране]- Аз като преподавател никой път не съм искал да наложа моя стил, а винаги съм търсел онова, което младите имат като лично изразяване. Затуй моите бивши студенти станаха изявени в различни стилове.[1]
- Наскоро един другар (Милко Балев) пита «Кога ще ми дадеш едно голо тяло?». Моите са целомъдрени, викам. Много са такива… неземни. Не са от натура. Спомен са…[1]
- Аз последните неща как ги правя — на палитрата разбърквам 5-6 тона, за да не ги търся на платното, а да ги имам готови. И започвам с широката четка. Получава се особена смес, която трябва да звучи правилно. Веднага търся центъра. Повториш ли го — раздвоява се. Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш. Защото е особена работа нашето — магия. […] Светлината ли? Тази светлина не мога да кажа как става. Тя, боята, изглежда мръсна на палитрата, а върху стената — свети…[1]
За него
[редактиране]- Той беше артистична личност, особен. Беше контактен човек, видял много, познаваше много хора, още навремето беше разбрал модерното изкуство. Приятели са му били не само художници, но и писатели, музиканти, актьори. Особен тип човек, носеше културата в себе си, винаги е бил тачен, обичан. И винаги излизаше от най-сложните ситуации с интересен израз или хрумка. Моментално му идваше на ум и разведряваше тягостната обстановка. Въпреки че, доколкото знам, и към него са имали едно на ум, защото е контактувал с режима и преди, и след 9 септември. Беше изключително духовит и винаги впечатляваше. — Валентин Старчев[2]
- Нашият професор Дечко Узунов беше прекрасен — той не ни направи стандартни. Когато завършихме академията, ние бяхме съвсем различни като художници. — Мария Столарова[3]
- Много неща е видял Дечко Узунов. Знае изкуството от един косъм до един метър, от академизма до реализма на 50-те. — Светлин Русев[1]
- Трябваше ми време, за да го усетя и обикна като голям художник. Когато си близко до един човек и той, освен академика Дечко Узунов, е вуйчо ти, който като дете си яздил и е бил непрекъснато до теб, съотношенията са различни. Въпреки това всичките негови племеници имахме неблагоразумието да станем художници. […] Трудно е да бъдеш роднина на Дечко Узунов. Винаги има нещо, с което не можеш да се сравниш. — Атанас Нейков[4]
Източници
[редактиране]
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 Още ме търсят, значи съм жив, Интервю на Бисера Йосифова с Дечко Узунов и Светлин Русев, в-к „Култура“
- ↑ Валентин Старчев: На времето разчитам, в-к „Новинар“, 11-09-2004
- ↑ Вдъхновението линее без уют, в-к "Стандарт", 1 септември 2000
- ↑ Интервю с художника Атанас Нейков, LiterNet