Ювенал

От Уикицитат
(пренасочване от Децим Юний Ювенал)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Ювенал
Juvenal portrait.jpg
Saturae, 1535

Децим Юний Ювенал (лат. Decimus Iunius Iuvenalis, 60-131) е древноримски поет-сатирик, чиито произведения са пълни с нравоучителни сентенции и остри нападки срещу всякакъв вид несправедливост.


  • А кой ще пази самите пазачи?
    Quis custodiet ipsoscustodes?


  • Бедният пътник ще си припява пред разбойника. — няма да се страхува
    Cantabit vacuus coram latrone viator.


  • Въздържай се от спор – спорът е най-неизгодното условие за убеждаване. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкова повече се забиват.


  • Възрастните трябва винаги да помнят – да не дават на децата пример лош.


  • Да обръщаш черното на бяло.
    Nigra in candida vertere.


  • Да посветим живота си на истината. — фразата се е превърнала в последствие в девиз на Ж.-Ж. Русо.
    Vitam impendere vero.


  • Добродетелта я хвалят, но тя самата страда.


  • Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха. — популярни перифрази: "Негодуванието създава поета.", "Възмущението вдъхновява поета", "Гневът прави поета."
    Si natura negat, facit indignatio versum.


  • Едва ли ще се намери дело, в което причина за спора да не е жена.


  • Единствено добродетелта ни показва пътя към спокойния живот.


  • Езикът е най-лошата част на лошия слуга.


  • Заради живота забравят за жизнените цели.


  • Здрав дух в здраво тяло.
    Mens sana in соrроrе sano.


  • Злото на мир продължителен ние търпим:
    връхлетял ни е луксът,
    дори от война по-жесток.


  • Знатността е само и единствено в доблестта.


  • И каквато е тя, нека се осмели такава и да изглежда.


  • И някакво си там джудже да го наричаме Атлант.
    Nanum cujusdam Atlanta vocamus.


  • Какво е славата, дори и най-голямата, щом е само гола слава?
    Gloria quantum libet quid erit, si gloria tantum est?


  • Кой би търпял Гракхите, оплакващи се от бунт?т.е. кой би търпял човек, който не прощава на другите грешките, които сам има


  • Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание. — т.е. да не му се дават лоши примери
    Maxima debetur puero reverentia.


  • Лошите хора се опасяват от простъпки, бойеки се от наказание; дорите – заради любовта си към добродетелта.


  • Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.
    Crescit amor nummi, quantum ipsa pecunia crescit.


  • Мъдрият има граници дори за добродетелта си. — т.е. съблюдава мяра във всичко
    Imponit finem sapiens et rebus honestis.


  • Мъдростта не би казала нещо, което противно на природата.



  • На този възмездието за престъплението беше (разпъване на) кръст, на другия – диадема (царска власт). — т.е. за едни и същи престъпления, различни последици
    Ille crucem sceleris pretium tulit, hic diadema.


  • Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави достоен за подражание.


  • Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави човека смешен.


  • Не е ли благосклонна съдбата към тебе, каква полза от големия ти пенис?
    Si tibi sidera cesent, nil faciet longi mensura incognita nervi?


  • Народ от комици е този.
    Natio comoeda est.


  • Никакво доверие на външността.
    Frontis nulla fides.


  • Никога не можеш да приведеш толкова отблъскващи и срамни примери, че подир тях да няма още по-лоши.
    Nunquam adeo foedis adeoque pudentis utiumr exemplis, ut non pejora supersint.


  • Никой не се задоволява да греши само толкова, колкото е позволено.
    Nemo satis credit tantum delinquere, quantum permittas.


  • Нито един зъл човек не е щастлив.


  • Нито една добродетел не изкупва пороците.


  • Нищо, което не е приятно за слуха или зрението, не трябва да пристъпва прага на къщата, в която има дете.


  • Няма по-противно чудовище от развратния скъперник.


  • Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето.



  • Печално е да се крепиш на чужда слава, защото с падането на тези устои се разрушава и цялата сграда.


  • По-здрав е от риба. — съществувало е поверие, че рибата никога не боледува
    Sanior est pisce.


  • По-лесно се понасят нанесените оскърбления, отколкото нанасяните.


  • По-рядко и от бял гарван. — употребява се в смисъл на нещо рядко, на човек, отличаващ се рязко от другите, подобно на: "черната овца", "бялото магаре", "бяла лястовица" и др.п.
    Corvo quoque rarior albo.


  • Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, за да състави от тях добродетелния човек.


  • Порокът е толкова по-забележим, колкото по-знатен е порочният.


  • Преструват се на курии, а живеят като вакханти.курии – образец на воинска и гражданска доблест, от името на Марий Курий Дентат (IV-III В. пр.н.е.), герой от войните; вакханти – според митологията: спътници на бога на виното Вакх, олицетворение на разгулен живот и порочност


  • Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.
    Lucri bonus est odor ex re qualibet.


  • Първото наказание за виновния е това, че не може да се оправдае пред собствения си съд.


  • Рядка птица.
    Rara avis.


  • С глух (безшумен) камшик бие.за съвестта


  • С пръст затисни си устата. — израз на замълчаване, на въздържане от приказки
    Digito compesce labellum.


  • Съдът прощава на гарваните, а наказва гълъбите. — в смисъл: човек е безмълвен пред големите престъпления, а при дребните е направо безмилостен
    Dat Veniam corvis, vexat centura columbas.


  • Така искам, така повелявам, вместо доводи – да бъде моята воля.? — за женското своеволие
    Sic volo, sic jubeo, sit pro ratione voluntas?


  • Трудно е да не се пише сатира.
    Difficile est saturam non scribere.


  • Хляб и зрелища! — основните искания на римската тълпа
    Panem et circenses!


  • Често в името на живота губим самият смисъл на живота.
    Et propter vitam vivendi perdere causus.


Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • "Латински сентенции", д-р Хуго Баракуда, изд. "Сребърен лъв", София, 1993
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006
  • (рус) Ювенал: Сатиры, из Хрестоматии по античной литературе