Даниел Пенак

Даниел Пенак (фр. Daniel Pennac) е псевдоним на Даниел Пеначиони (фр. Daniel Pennacchioni) (1944) е френски писател.

Там където Бог не се справя, там той изпраща жена.
... съвестта на човек е странно нещо, приличащо на пожар - всички мислят, че са го изгасили, а той взел че отново се разгорял.
Не трябва да преувеличаваме злото, което можем да причиним на другите. Нека самите те се занимават с това.
Човек предвкусва великото тържество на своя живот, а когато дойде моментът, в устата му има вкус на евтин аперитив.
Има такива сведения, които се хранят вътре в нас, очаквайки деня, когато те ще бъдат разбрани.
В същността си, уважението към разликите е и основното правило на приятелството.
Всеки има свой живот - ето я тайната на приятелството.
Бъди внимателен с хората - те са непредсказуеми.
Въпроса не е в това, имам ли време да чета (време, което, между другото, никой не ми е дал), а в това, подарявам ли на себе си или не щастието да бъда читател.
Четете, за да живеете!
Да препрочиташ не означава да повтаряш,. Означава да даваш всеки път ново доказателство за неутолимата любов.
Човек строи дом, за да живее, а пише книги, понеже е смъртен и знае това.
За разлика от добрите вина добрите книги не остаряват. Те ни чакат на рафтовете. Остаряваме ние.
Искаме да бъдем свободни, а се чувстваме изоставени.
... парадоксът на четенето: то ни изважда от реалността, за да изпълним реалността със смисъл.
Четенето не е свързано по никакъв начин с правилата на живота на обществото, то като любовта е просто начин на живот.
Най-голямо удоволствие на читателя е мълчанието за прочетеното.
Нищо не се охлажда толкова бързо, колкото топлината на ентусиазма.
Основанията да четете при вас са също толкова странни, както и основанието да живееш.
Живият интерес е голямата движеща сила, единствената, която води в правилната посока и надалеч.
...метрото... се явява най-великите в света читални.
Голяма и дебела книга образно казано се нарича тухла. Премахнете отчета и контрола, и тухла ще се превърне в облак.
Ако любовта трябваше да се разглежда от гледна точка на разпределението на времето, кой би се осмелил да обича?
Никога не съм имал време да чета, но нищо не може да ме спре да дочета любимия ми роман.
Няма нищо по-загадъчно от появата на зрялата възраст.
Романът трябва да се чете като роман: първо да утоли жаждата ни за интересни истории.
О, тези запомнящи се часове на откраднато четене под завивките със светлината на фенерче!
Времето работи за нас, тъй като спряхме да се опитваме да го спечелим.
Дарът е единствената валута на изкуството.
Всички свои познания в областта на литературата придобих извън училище.
Зрелите съждения и полираните формулировки идват с времето.
Винаги съм смятал, че училището е преди всичко учителя.
...нищо не може да се предвиди предварително, това е единственото нещо, което бъдещето ни учи, превръщайки се в миналото.
О, какви учители бяхме, когато дори не мислехме за педагогика!
Когато изгубиш всичко, ти остава смелостта.
Не можеш да живееш в минало време.
В училище - задължения. Животът е някъде другаде ...
Мазето е паметта на дома.
С други думи, творческата свобода не може да се съчетае със задължението да чете.
В нас живеят книги и приятели.
Отказвайки се от успеха, той се отърва от несгодите.
Наслаждаването на сюжета допринася за обаянието на стила.
Скуката няма да мине! Прекрасна скука... Бавна скука... Което прави възможно всяко творчество.
Добре представеното четене ни спасява от всичко, включително и от самите нас. И на всичко отгоре - четем срещу смъртта.
Децата вярват в много неща, които не искат да вярват, а трябва.
Що се отнася до изпитите и заетостта, "разбиране" означава разбиране на това, което се очаква от нас.
Добре разбираем текст е текст, който е умело поднесен.
Любопитството не принуждава, то пробужда.
Политиката е парадокс на зрителя.
Няма по-страшен враг, отколкото вътрешният враг.
Колко интересно: човек който счита, че всички знаят, колко зле разбират другите.
Виждаш ли, малкият, за мъжът жената е най-голямата мистерия, но за съжаление не обратното.
Изброяването на подробностите е агонията на надеждата.
Голяма част от книгите, сформиращи нашата личност, ние четем не в името на нещо, а против нещо.
Децата крещят силно, когато лъжат. И още по-силно, когато говорят истината.
Всяко четене е акт на опозиция.
Не разбирате, мосю, вече съм на дванадесет и половина години, но още не съм направила нищо.
Скръбта е странно нещо. Дори в най-дълбоката мъка забелязваме всякакви неща, които нямат нищо общо с това.
Не трябва да преувеличаваш злото, което ние можем да причиним на другите. Нека самите те се занимават с това.
Всяко общество предпочита своите спомени.
Ако сте взел решение, никога не се обръщайте обратно.
Четенето е подарък.
...времето е твърде добро за четене, а нощите са твърде тъмни.
Поколенията за остаряващия човек са същото, което са вълните за скалите, които те постепенно разрушават.
Всеки роман е преди всичко разказана история.
Ако желанието не се побира в ръката, то това не е желание, а просто мечта.
Моето тяло стана препятствие между мен и обкръжаващият свят.
Само не става специалист по собствените си болести.
Колкото до дисертацията - никаква дисертация, аз не играя хазартни игри.
Правилната дресировка е такава, което зачита уважението на достойнството един на друг.
Факт е, че всяка котка някога ще срещне куче в живота си, без което оттогава не може да живее.
Знаеш ли каква е разликата между учителя и машината? Не? Лошият учител не се поддава на ремонт.
Животът е лотария, колкото и да е ужасно това.
Когато четете, трябва да си представите всичко. Четенето е акт на перманентно творчество.
Винаги съм имал усещането, че любовта към четенето идва просто от любовта.
Бъдещето ми винаги й се струваше толкова съмнително, че все още не бях уверена в настоящето ми.
Действителността никога не е толкова непоносима, колкото ни се струва отдалеч, дори и да е обективно по-лошо.
Пътешествие без паспорт по чуждестранни книги.
- Изглежда, че си песимист. - Нека просто кажем: Аз съм добре информиран оптимист.
Децата са идиоти, като ангели.
Книгата е свещена, как можеш да не обичаш да четеш?
Истинската радост от четенето се състои в тази необичайна лична връзка: автора и аз.
Тогава четенето беше акт на протест.
...знанието е единственият начин да се отървем от робството, в което ни държи невежеството, и единствената утеха в нашата онтологична самота.
Нашите деца са връстници на вечността...
Общественото образование, изглежда че е устроено именно така, че всеки може с лекота да намери своята изкупителна жертва.
Любовта прави хората слепи, любовта трябва да прави хората слепи! При нея има своя специална светлина. Ослепяваща.
Истината винаги е ефектна, като взрив.
- Това е наистина вярно - спомените на читателите са по-верни от тези на свидетелите.
Не можеш да останеш там, където е станало бедствието.
Заспивам. Като камък падащ в езерото.
Нашето мълчание е гаранция за интимност.
...двадесет и първи век ще бъде духовен; безработицата допринася много за това.
Не вярвам в жени, които мълчат...
Смъртта е праволинеен процес.
...ние не сме равни при придобиването на знания: житейски обстоятелства, околна среда, болести, темперамент...
Ставайки самите себе си, ние често ставаме нищо.
Обвинителното заключение е списъка от глупости, в които съдът обвинява подсъдимите.
По въпросите за жените е безполезно да се разчита на мъжете.
Здравомислието е нашата страст.
...съсипана учебна година е вечност в стъклен буркан.
Елементарната учтивост на лошия ученик се състои в тихо и скромно поведение: мъртвороденото бебе ще се вписва идеално тук.
"Трябва да четеш!" - когато всяка тяхна фраза свидетелства, че те никога нищо не четат!
Истинският роман е изкуство на истината.
Има мълчания, които избелват не само чисто, но и безупречно чисто.
При всяко четене има радост от четенето и тя е сходна с радостта на алхимика.
Ние се връщахме в единствения рай, който си струва нещо: интимност.
На нашите думи е нужна плът! На нашите книги е нужен живот!
Проблемът е, че те се опитват да ги убедят, че в този свят само първите цигулки имат значение.
...за Ема даже чинията е книга, а за него книгата е като празна чиния...
Животът е постоянно препятствие пред четенето.
Човек очаква най-големия триумф на живота си и когато дойде моментът, той има вкус на евтин аперитив в устата му.
Всички са натъжени от факта, че повечето деца играят ролята на деца и почти всички възрастни играят само на възрастни.
Когато жертвата се държи на един косъм, цената на този косъм нараства до луди размери!
...момчето прекрасно знае, че едно име без история не говори нищо. Това е все едно вълк в зоопарк: само едно животно, един от многото, ако не знаеш историята на живота му.