Давид Албахари

От Уикицитат

Давид Албахари (15 март 1948; Печ, Косово, Югославия) е сръбски писател, eсеист и преводач от еврейски произход.

Цитати[редактиране]

из „Кравата е самотно животно“[редактиране]

  • „Не чувстваш нищо. Само знаеш, че чувстваш.“
  • „Истинският разказ е в отсъствието на разказ.“
  • „Мълча. Не дишам. Надявам се, че и това, като всичко, ще има край. Не можем да останем завинаги така: без думи, без дъх.”


из „Лудвиг“[редактиране]

  • „Май трябва завинаги да си остана в ъгъла с магарешко покривало на главата, толкова съм лековерен, все възлагам надежди на хора, които изобщо не ги е грижа за мен и само аз не го виждам, а правя абсурдни ходове и будя смеха у другите.“
  • „Никой не може да ни мрази толкова, колкото ние можем да мразим себе си, дори когато виждаме гибелните за нас последствия на самоомразата, пак продължаваме да мразим и не само спираме дотук, а каним и други да се присъединят към нас, да ни помогнат, като мразим заедно собственото си същество, докато все още е останало нещо за мразене.“
  • „Няма по-страшно нещо от потиснатото чувство , още повече като вземем предвид, че с времето то се разпада и се превръща в отрова, която кръжи из тялото, вярно, не постоянно, но достатъчно често, за да предизвиква разни болки и неприятни последствия.“