Гюнтер Грас

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Гюнтер Грас
Гюнтер Грас
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Гюнтер Грас (нем. Günter Grass, р.1927) е германски писател, скулптор и художник, лауреат на Нобелова награда за литература за 1999 г. Роден е в Данциг (днешния полски град Гданск) в семейство с художествени професионални наклонности. Като непълнолетен 17-годишен юноша е участвал в нацистките SS-формирования, за което в началото на 21-ви век е подложен на унищожителна критика. Световна известност получава с романа си "Тенекиеният барабан".


  • "Разбитото стъкло носи щастие," — възкликна тя, щраквайки с пръсти, а после донесе метла и лопатка и измете всички стъклени парчета или цялото щастие. — из "Тенекиеният барабан"


  • Аз дори и не мисля да твърдя, че в нашата епоха има нещо забавно. Но този инфернален (дяволски, адски - бел.цит.) смях, който може да се предизвика със средствата на литературата, той също е една от формите на протест против нашите социални условия.из беседа с френския социолог Пиер Бурдьо



  • По мое усещане младото поколение немски литератори не проявява голяма склонност или интерес към съхранението на традициите на Просвещението - традициите да си отваряш устата и да се намесваш лично. Ако тази ситуация не се промени, ако не стане "смяна на караула", то и тази черта на европейската традиция ще бъде изгубена.из беседа с френския социолог Пиер Бурдьо


  • В крайна сметка ние, писателите, сме не просто съвременници на своята епоха, но самата ни професия ни принуждава да осмислим миналото. Този век свърши, но неговият финал беше отбелязан с опасението, че нашите прехвалени компютри ще изгубят сражението с "вируса на хилядолетието". Настъпва нов век и, представяйки се някак по детски наивен, води свота дявлска игра в глобализацията, възвестява идването на прогреса и бъдещето, стремейки се ние да повярваме, като че ли миналото е останало назад, като че ли то е, както казват днес в Германия "bewaltigt", преодоляно. Но ние знаем колко измамни са подобни обещания и пророчества. Миналото винаги ще намери начин да ни догони, като за своите победи в това състезание то не на последно място е задължено и на литературата. Каквато и памет да ни е оставил сам по себе си предишният век - война и геноцид, глад и инфлация, дълго властване на идеологиите и техният безславен провал - за нея свидетелстват писателите, в повечето случаи противоречейки на официозната историография, понякога - принудително - зашифровайки своите съобщения, а понякога - изпреварвайки своето време. А аз сега искам на литературните предмостия пред нас да продефилира отминалият век. Картината естествено се ще се получи фрагментарна. Твърде много напира да излезе на авансцената, под светлините на рампата. Но съм принуден да се огранича. И няколко примера са напълно достатъчни.из речта му на 67 Конгрес на ПЕН-клуба, Москва, 23 май 2000 г.


  • "Пълнолетен" е хубава старонесмка дума. Тя означава: "да бъдеш отговорен", а тоест "да не мълчиш". Когато бях във възрастта на събралите се тук ученици и ученички имаше война. И, израснали под идеологическото влияние и контрола на национал-социализма, ние се подчинявахме и учехме на сляпо послушание, което мнозина от моето поколение ги доведе до гибел. Едва в следвоенните времена, когато бях на осемнадесет-деветнадесет години, аз с големи усилия се учех да се ориентирам, да задавам въпроси и високо да възразявам. Така, наваксвайки, аз станах пълнолетен и в периода на политическото възстановяване - през 50-те и 60-те години, в епохата на Аденауер - намерих достатъчно възможности да се съпротивлявам и да подложа на изпитание моето "да" и моето "не".из обръщението "Да бъдеш пълнолетен" към випускниците на берлинското училище "Паул Наторп", 2009 г.
    Mündig, ein schönes, altdeutsches Wort. Es bedeutet: verantwortlich werden und also den Mund aufmachen. Als ich im Alter der hier versammelten Schülerinnen und Schüler war, herrschte Krieg. Und aufgewachsen unter der Zucht und ideologischen Prägung des Nationalsozialismus standen wir unter Befehlsgewalt und lernten einen blinden Gehorsam, der für viele meiner Generation in den Tod führte. Erst in der Nachkriegszeit, mittlerweile achtzehn, neunzehn Jahre alt, lernte ich mühsam zu unterscheiden, mich selbst zu befragen und laut vernehmlich zu widersprechen. Ich wurde im Nachholverfahren mündig und fand während einer Zeit politischer Restauration, also in den 50er und 60er Jahren der Adenauer-Ära Gelegenheit genug, mein “Ja” und mein “Nein” zu erproben, widerständig zu sein. Die Zeit, 09.07.2009, Nr. 29


  • Жизнено много по-необходими за осигуряването на демокрацията са и ще бъдат … пълнолетните граждани, които ще сложат край на противоречащите на конституцията домогвания на всеки лобист, обсаждащ федералния парламент, пълнолетните граждани, които наркая ще разберат, че по конституция именно те са суверенът на правителството; и преди всичко младите хора, които щом става дума за бъдещето, няма да мълчат и ще си възвърнат онова признание, което с призивното убеждение "Ние сме народът!" смъкна преди двадесет години авторитарната система.из обръщението "Да бъдеш пълнолетен" към випускниците на берлинското училище "Паул Наторп", 2009 г.
    Weit lebensnotwendiger für den Erhalt der Demokratie sind und bleiben - um wiederum auf mein Thema zu kommen - mündige Bürger, die jeden Lobbyisten, der den Bundestag belagert, das verfassungswidrige Handwerk legen: mündige Bürger, die endlich begreifen, daß sie laut Verfassung der Souverän des Staates sind, vor allem junge Menschen, die, weil es um ihre Zukunft geht, den Mund aufmachen und jenen Ruf wiederbeleben, der vor zwanzig Jahren mit der fordernden Behauptung “Wir sind das Volk!” ein Zwangssystem hinwegfegte. Die Zeit, 09.07.2009, Nr. 29


  • …Във Ваймарската република не е имало достатъчно граждани, които да вземат под своя защита тази крехка и още от самото начало намираща се в опасност конструкция. Осъзнаването на това ме накара, бидейки писател, отново и отново да напускам писателската си кантора и да действам като гражданин, а тоест да не мълча, да бъда пълнолетен в истинския смисъл на думата.из обръщението "Да бъдеш пълнолетен" към випускниците на берлинското училище "Паул Наторп", 2009 г.
    …In der Weimarer Republik nicht genügend Bürger gegeben hat, die sich schützend vor dieses fragile, von Anfang an gefährdete Gebilde gestellt haben. Diese Einsicht hat mich dazu gebracht, als Schriftsteller immer wieder mein Schreibpult zu verlassen und mich als Bürger einzumischen, das heißt, den Mund aufzumachen, mündig im wahrsten Sinne des Wortes zu sein. Die Zeit, 09.07.2009, Nr. 29


  • Не мога да ви посъветам нищо по-добро. По-големите от вас в най-скоро време ще напуснат училището като абитуриенти. Училището е защитено пространство. Извън училището господства доста по-суров климат. Трябва да се взема предвид и насрещния вятър. Но всичко ще зависи от това: да не мълчите дори при насрещен вятър, да казвате високо срещу вятъра своите "да" или "не" и да можете тези "да" или "не" да ги обосновете.из обръщението "Да бъдеш пълнолетен" към випускниците на берлинското училище "Паул Наторп", 2009 г.
    Nichts Besseres kann ich Ihnen empfehlen. Die Älteren unter Ihnen werden demnächst als Abiturienten die Schule verlassen. Die Schule ist ein geschützter Raum. Außerhalb der Schule herrscht ein rauheres Klima. Mit Gegenwind ist zu rechnen. Doch darauf wird es ankommen: auch bei Gegenwind den Mund aufzumachen, gegen den Wind laut “Ja” oder “Nein” zu sagen und dieses “Ja” oder “Nein” zu begründen. Die Zeit, 09.07.2009, Nr. 29