Гъртруд Стайн

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Гъртруд Стайн
Гъртруд Стайн
Вижте също:
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Гъртруд Стайн (англ. Gertrude Stein, 1874–1946) е експериментална писателка и колекционерка на модернистко изкуство от първата половина на ХХ век. Първа изказала фразата "изгубеното поколение" за младите хора, преживели Първата светойвна война.


От нея[редактиране]



Из различни произведения[редактиране]


  • Човек не става по-добър, а по-възрастен и различен – и това винаги е удоволствие.
    One does not get better but different and older and that is always a pleasure.
из писмо до Франсис Скот Фитцдджералд (22 май 1925)


  • Преди да повяхнат цветята на приятелството, повяхва приятелството.
    Before the flowers of friendship faded friendship faded.
заглавие от публикация през 1931


  • Всички вие, млади хора, които сте участвали във войната. Вие сте едно изгубено поколение.
    All of you young people who served in the war. You are a lost generation...
нейно изявление, цитирано от Ърнест Хемингуей


  • Нека послушам себе си, а не тях.
    Let me listen to me and not to them.
Stanzas in Meditation (1932) Stanza VII


  • Ужасно важно е да знаеш какво е и какво не е твоя работа.
    It is awfully important to know what is and what is not your business.
из "What Is English Literature?" (1935)


  • Тъкмо ви казвам и въпреки че не звуча сякаш имам много смисъл, но няма никакъв отговор, няма да има никакъв отговор, никога не е имало някакъв отговор, това е отговорът.
    I just tell you and though I dont sound like it I've got plenty of sense, there aint any answer, there aint going to be any answer, there never has been any answer, that’s the answer.
из "Brewsie and Willie" (1946), Ch. 7


  • Всеки получава толкова много информация през деня, че губи здравия си разум.
    Everybody gets so much information all day long that they lose their common sense.
Reflections on the Atom Bomb (1946)


  • Знаеш ли, защото ти казвам, че е така, или знаеш дали знаеш.
    Do you know because I tell you so, or do you know, do you know.
из либрето към операта "The Mother Of Us All" от Върджил Томсън (1947)


  • Дами, няма неутрелно положение, което да приемем.
    Ladies there is no neutral position for us to assume.
из либрето към операта "The Mother Of Us All" от Върджил Томсън (1947)


  • "Какъв е отговорът?" [Аз мълчах.] "В такъв случай какъв е въпросът?"
    "What is the answer?" [ I was silent ] "In that case, what is the question?"
последни думи (27.07.1946), цитирани от Alice B. Toklas в нейната собствена автобиография "What Is Remembered" (1963)


  • Била съм богата, била съм и бедна. Да си богат е по-добре.
    I've been rich and I've been poor. It's better to be rich.
цитирано в "Red Rabbit : A novel" от Tom Clancy


  • Розата е роза е роза е роза.
    Rose is a rose is a rose is a rose.
из "Sacred Emily" (1913)


  • Разочарованието в живота е да откриеш, че никой никога не може да бъде истински съгласен с тебе напълно във всичко.
    Disillusionment in living is finding that no one can really ever be agreeing with you completely in anything.
из "The Making of Americans" (1925)


  • Създателят на нова творба в изкуството е извън закона, докато не стане класик.
    The creator of the new composition in the arts is an outlaw until he is a classic.
из "Composition as Explanation" (1926)


  • Да предположим, че никой не зададе въпрос, какъв би бил отговорът?
    Suppose no one asked a question, what would be the answer.
из "Useful Knowledge" (1928)


из коментар до Ърнест Хемингуей, цитирано в "The Autobiography by Alice B. Toklas" (1933)


  • Не е важно какво ти е дала Франция, а какво не е взела от тебе.
    It is not what France gave you but what it did not take from you that was important.
из "An American and France" (1936)


  • Всеки знае, че ако сте твърде внимателни, вие сте толкова заети да бъдете внимателни, че със сигурност ще се препънете в нещо.
    Everybody knows if you are too careful you are so occupied in being careful that you are sure to stumble over something.
из "Everybody’s Autobiography" (1937), гл.1


  • Никога не е имало никакъв въпрос, никога не е имало никакъв отговор.
    As there was never any question there was never any answer.
из "Everybody’s Autobiography" (1937), гл.1


  • Всичко ме плаши, всичко плаши всекиго, но наистина в края на карищата като се има предвид колкото опасно е всичко, нищо не е наистина страшно.
    Anything scares me, anything scares anyone but really after all considering how dangerous everything is nothing is really very frightening.
из "Everybody’s Autobiography" (1937), гл.2


  • Отнема толкова време да бъдеш гений – трябва да седиш и да не правиш нищо, наистина да не правиш нищо.
    It takes a lot of time to be a genius, you have to sit around so much doing nothing, really doing nothing.
из "Everybody’s Autobiography" (1937), гл.2


  • Рядко вярвам на нещо, защото по времето, когато трябва да се вярва, аз наистина не съм там, за да вярвам.
    I rarely believe anything, because at the time of believing I am not really there to believe.
из "Everybody’s Autobiography" (1937), гл.3


  • Искам да стана богата, но никога не съм искала да правя това, което трябва да се прави, за да стана богат.
    I do want to get rich but I never want to do what there is to do to get rich.
из "Everybody’s Autobiography" (1937), гл.3


  • Творецът не изпреварва своето поколение, но е първият от своите съвременници, който осъзнава какво се случва с неговото поколение.
    A creator is not in advance of his generation but he is the first of his contemporaries to be conscious of what is happening to his generation.
из "Picasso" (1938)


  • Семейството е винаги семейство, но през ваканциите е разширено семейство, а това е изтощително.
    The family is always the family but during vacations it is an extended family and that is exhausting.
из "Paris France" (1940)


  • В крайна сметка хората са такива. Когато са сами, искат да бъдат с другите, когато са с другите, искат да бъдат сами.
    After all, human beings are like that. When they are alone they want to be with others, and when they are with others they want to be alone.
из "Paris France" (1940)


  • Учтивостта не се смесва с фактите, учтивостта е просто още един факт.
    Politeness does not interfere with facts, politeness is just another fact.
из "Paris France" (1940)


  • Добрата война е тази, при която всеки, който е героичен, е герой, а всеки е повече или по-малко герой в добрата война. А сега тази война въобще не е добра война.
    A nice war is a war where everybody who is heroic is a hero, and everybody more or less is a hero in a nice war. Now this war is not at all a nice war.
из "Wars I Have Seen" (1945)


  • По-лошо е да се плашите, отколкото да се отегчавате – там е проблемът.
    Is it worse to be scared than to be bored, that is the question.
из "Wars I Have Seen" (1945)


  • Деветнайсти век вярваше в науката, но двайсти – не.
    The nineteenth century believed in science but the twentieth century does not.
из "Wars I Have Seen" (1945)


  • Най-интересно за държавните служители е, че те вярват в това, което в което би трябвало да вярват – те наистина вярват, че би трябвало да вярват.
    The thing that is most interesting about government servants is that they believe what they are supposed to believe, they really do believe what they are supposed to believe.
из "Wars I Have Seen" (1945)



  • Писането и четенето за мен са синоними на съществуването.
    Writing and reading is to me synonymous with existing.


  • Комунистите са хора, които изглежда са имали нещастно детство.
    Communists are people who fancied that they had an unhappy childhood.


  • Бях творческия литературен ум на този век.
    I have been the creative literary mind of the century.


  • Евреите са дали само трима оригинални гении: Христос, Спиноза и мен.
    The Jews have produced only three originative geniuses: Christ, Spinoza, and myself.
on herself, in John Malcolm Brinnin, "The Third Rose"


из "Автобиографията на Алис Б. Токлас" (1933)[редактиране]

Книгата, въпреки подвеждащото си заглавие, е написана от самата Гъртруд Стайн и разказва за живота на френските авангардни творци през 20-те години на ХХ век. Превод от английски Олга Николова, 2012.


  • Аз самата никога не съм харесвала насилието и винаги съм изпитвала удоволствие да бродирам и да се грижа за градината.


  • Водех приятен живот, имах много приятели, много забава много интереси, животът ми бе сравнително изпълнен и ми харесваше но не живеех пламенно.


  • …Ако трябва да правиш нещо, прави го с достолепие.


  • …Една домакиня никога не трябва да се извинява че нещо липсва в дома й, щом има домакиня доколкото има домакиня нищо не липсва.


  • …Ние всички живеехме приятно заедно и в моето съзнание нямаше действително желание или мисъл за промяна.


  • Мога да кажа че само три пъти в живота си съм се запознавала с гении и всеки път в мен иззвънява звтбче и нито веднъж не съм се заблудила, и мога да кажа че и в трите случая това стана преди геният в тези хора да бъде общопризнат по някакъв начин.


  • Запознавала съм се с много важни личности, запознавала съм се с няколко велики личности но познавам само три пръвокласни гения и при всеки от тях от пръв поглед нещо в мен иззвъня. В нито един от тези три случая не съм се заблудила. Така започна новият ми пълноценен живот.


  • Картините бяха толкова странни че човек отначало съвсем инстинктивно гледаше навсякъде другаде но не и към тях.


  • Разбира се той често казва "да", и когато няма намерение да направи нещо, не му е в природата да казва "не", тази частица я няма в неговия речник и трябва да знаеш дали неговото "да" означава "да" или означава не, но когато казва "да", това означава "да"…


  • …Очите му притежаваха странната способност да се отварят широко и да попиват всичко което искат да видят.


  • Не след дълго прошепнах на Пикасо, че харесвам портрета му на Гъртруд Стайн. Да, каза той, всички казват, че не си приличат, но това няма значение, един ден ще си заприличат, каза той.


  • …Тъй като по това време картините нямаха стойност и да познаваш някого там не носеше никаква социална привилегия, идваха само онези на които наистина им беше интересно.


  • Тя обичаше шапки, имаше истинско френско разбиране за шапките, ако една шапка не предизвикаше някой осторумен коментар от мъж на улицата то шапката не беше хубава.


  • Знаеш какви са художниците, исках да им доставя радост така че ги наредих да седнат около масата всеки срещу своята картина, и те бяха доволни толкова доволни че на два пъти трябваше да пращаме някого за още хляб, когато опознаеш французите ще разбереш че това е знак че са доволни, защото те не могат да ядат и пият без хляб а трябваше на два пъти да пращаме за още хляб така че бяха доволни.


  • …Когато правиш нещо, правенето е толкова сложно че няма как да не стане грозно, но тези които идват след теб не се мъчат с правенето и могат да го направят красиво и така на всички може да им хареса когато другите го правят.


  • Държаха се и се чувстваха сякаш бяха ухажваща се двойка от периода на първата империя, като той беше le vieux marquis който й целуваше ръка и й правеше комплименти а тя ги приемаше с грацията на императрица Жозефин. Беше карикатура, но прекрасна каритура.


из "Динено розова радост" (1915)[редактиране]

Превод от английски Олга Николова, 2008

Сега го пренебрегнах.
Споменах случка. Споменах сричка. Споменах онова. Бях горе долу деликатна. Не подхванах нищо аз.


Продаване.
Тя винаги казва че й беше удобно.
Беше ли водата гореща.


Точно така.
Ще бъда много изморена ще бъда изключително удовлетворена, ще направя необходимото ей сега.


Линия.
Линия линий давай линий.
Линия.
Линиране.


Това е то споменаваното.
Защо създават богатство най-добрите висоти.
Защо създават богатство най-добрите висоти.


Идвам да ти кажа.
Навиване.
Място.
Пшеница.
Или не.


Времето.
Без време да го представят.


Острови.
Дойдох да кажа че някои неща харесвам повече.


Защо.
Не мога да спомена какво имам.
Имам.
Познай.
Имам истинска гледка. Толкова е критично.
Алис.


За нея[редактиране]


  • Върховната егоцентричка на образцовата клика от егоцентрици.
    The supreme egocentric of the most perfect lique of egocentrics.
Оскар Каргил (Oscar Cargill, 1898–1971), американски литературен критик и професор по английска литература в Университата в Ню Йорк


  • Мис Стайн нямаше равна на себе си в изкуството по бавното нищонеправене.
    Miss Stein was a past master in making nothing happen very slowly.
Клифтън Фейдмън, (Clifton P. "Kip" Fadiman, 1904–1999), американски интелектуалец, писател, редактор, радио и телевизионен коментатор


Източници[редактиране]