Георги Калоянчев

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Георги Калоянчев

Георги Тодоров Калоянчев (р.1925) е български актьор.


  • Обаче тези певици в чалгата много се глезят бе, братче. Иначе са хубави, докарани, ама задниците си показват.
пред в. "24 часа", 01.2006


  • Ако мога поне по време на представление да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. Но ако с всяка роля взимаш по малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец…
пред в. "Стандарт", 11.2006


  • Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха.
ред "24 часа"


За него[редактиране]

  • …За шейсетгодишнината на Георги Калоянчев написах пиесата „Господин Балкански“, която има живот и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на Алеко, но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят философите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, по-научните кадри в партийното ръководство.

    Класическото съчетание "някои хора" си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с думите: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това "ваш съм" силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това "ваш съм"!

    Откровено казано, все едно ми беше дали Калоянчев ще казва "ваш съм" – пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: "Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!" "Добре, Жоро!" отвърна той.

    Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо:

    – Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!…

    Такъв е Калоянчев – актьорозавър!

    Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна:

    – Педераст, с педераст!

    Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава.

    След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита:

    — Ама ти тука ли си?

    – Тука съм, Калояне – тъй му викахме на галено.

    – Гледа ли?

    – Гледах.

    Той се замисли за миг.

    – А чу ли, като го нарекох педераст с педераст.

    – Чух.

    – Нали не беше хубаво – изрече Георги Калоянчев с каещ се тон.

    – Не, Калояне.

    На следващото представление той повтори същото.

    Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: "Жив съм, ваш съм!", без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе.
Георги Данаилов, из Доколкото си спомням 2