Гао Синдзиен

Гао Синдзиен
	Гао Синдзян (2012)
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Гао Синдзян или Гао Синдзиен (1940) е китайски писател, драматург, режисьор, преводач и критик, носител на Нобелова награда за литература.

С началото на живота идва жаждата за истината, докато способността да се лъже постепенно се придобива в процеса на опит да остане жив.
Само лунатик би мислел, че изкуството превъзхожда природата.
Вярвам в науката, но също така вярвам в съдбата.
Мъжете винаги гледат по различен начин на жените, дори ако това не е вашето намерение, то е интерпретирано погрешно като такова.
Реалността съществува само чрез опит и това трябва да е личен опит. Въпреки това, веднъж свързан, дори личният опит се превръща в разказ.
Всички носят маски. В литературата може да се намери истински живот. Под маската на художествената литература можете да кажете истината.
Когато мъжът стане на средна възраст, не трябва ли да търси спокойно и стабилно съществуване, да си намери не твърде взискателна работа, да остане в посредствено положение, да стане съпруг и баща, да си създаде удобен дом, влага пари в банката и ги добавяйте всеки месец, за да има нещо за старост и малкото останало за следващото поколение?
Не мислех какъв вид хора могат да го прочетат. Всъщност аз го писах за себе си.
В ада, всеки със собствената си съдба.
Реалността съм себе си, реалността е само възприемането на този миг и не може да бъде свързана с друг човек.
Ясно е, че животът естествено свършва, а когато дойде краят, страхът изчезва, защото самият страх е проява на живота. При загуба на осъзнатост и съзнание животът рязко приключва и не може да има по-нататъшно мислене и допълнителен смисъл.
Реших, че не искам да следвам нито една от тези идеологии или тенденции, защото те също оказват някакъв натиск и възпрепятстват абсолютната творческа свобода.
Културата не е лукс, а необходимост.
Когато използвате думи, вие сте в състояние да поддържате ума си жив. Писането е моят начин да потвърдя собственото си съществуване.
Наблюдаването на хората и наблюдението върху себе си дава ясна отправна точка за литературата.
Любовта е толкова свята, толкова объркваща. Това прави човек тревожен, измъчен. Любов, как мога да я определя?
Като е мъже е писател, жените винаги са това, което преследват мъжете, а светът им винаги е загадка. Затова винаги се опитвах да представя възможно най-много гледни точки върху женските светове.
В историята на литературата има много големи трайни произведения, които не са публикувани през живота на авторите. Ако авторите не бяха постигнали самоутвърждаване по време на писането, как биха могли да продължат да пишат?
Не искам да съм силен герой, който може да спаси обществото. Просто искам да се спася.
Опитът ме научи, че всякакъв вид политическо групиране е потискащо. Това е сляпата маса, която смазва индивида.
Ако искате да направите нещо, направете го сега, без компромиси или отстъпки, защото имате само един живот.
Литературата е по-висша от политиката, ако не всъщност над политиката.
Един писател трябва да защитава изцяло правата си и собствената си стойност.
Когато живеех в Китай, моите произведения вече бяха забранени и не можах да публикувам. В онези дни, когато бях в Китай, писах за себе си, така че това е процесът на писане за себе си, който беше най-важното.
Унищожаването на китайската традиционна култура не започва през 1949 г. Започва много преди това, с последователността на революциите. Беше особено лошо по време на Културната революция, унищожаването на традиционната китайска култура.
Различни политически партии, дори и да са в пряка опозиция помежду си, все още твърдят, че са говорител на народа. Писателят трябва да говори собствените си думи и да не се смесва с политиката.
Свободата е основната предпоставка за писането.
Литературата не е измислила нови теми. Литературата на всички различни времена - тя все още се занимава с това как човек решава въпросите за съществуването.
Изглежда, че сега започнах да живея в спомени, със сигурност е старост.
Спомням си миналото, дори онова, което отдавна изглеждаше погребано в дъното на паметта, защо боли.
Когато се върнете психически в миналото, изглежда, че все още не сте изживели настоящето и затова искате да започнете отначало...
Човекът е сложен и капризен апарат, лесно се разрушава, трудно се поддава на настройка. Износени, отиващ към бракуване, но все пак се надяват на нещо, мечтаят за нещо.
Имам чувството, че времето изтича... И аз заедно с него...
Детство, ти си отишло и се стопило като мъглата на съня.
Пробуденият интерес към цветята е знак за предстояща старост...
Всеки опит за обявяване на жанр за мъртъв в литературата просто е нелепо.
Литературата е само глас на отделен човек.
Ако сме останали в руините на друга идеологическа конструкция, тогава историческото развитие на миналото е безполезно.
Вместо да говорим за факта, че Буда живее в сърцето ти, по-добре е да кажеш, че свободата живее там. От вас зависи как използвате тази свобода. Ако сте готови да го разменяте с нещо, тогава той отлита като птица, защото такъв е духът му.
Фактът, че писателят продължава да пише, без да мисли за награда, означава за него потвърждение на собствената му стойност. Това, разбира се, е и предизвикателство за обществото.
Способността на човек да мисли критично, развиваща се в резултат на постоянно четене, може да помогне на читателя да постигне истинско разбиране на поетичните качества, концепциите за красота, високи идеали, смешни епизоди, трагични събития, фантазии, както и хумор и ирония, съдържащи се в творбата.
Вярвам, че литературата се ражда от писателската нужда да порадва на самият себе си.
Странно и неразбираемо - не отиде на работа, а земята продължава да се върти.
Задачата на писателя е да открие и развие латентната сила на езика.
Истината безспорно е най-фундаменталното качество на литературата.
Самотата е предпоставка за свободата. Свободата зависи от способността за размисъл и размишлението може да започне само когато човек е сам.
Писането облекчава страданието ми... писането е моят начин да потвърдя собственото си съществуване.
Същественото е дали се възприема, а не дали съществува. Да съществуваш и все още да не се възприема е същото като да не съществува.
Истината отказва да бъде подчинена нито на политиката, нито на пазара.
Животът вероятно е плетеница от любов и омраза, трайно свързани заедно.
Ако, наблюдавайки безграничната вселена, писателят е в състояние да разгледа внимателно собственото си аз, както и другите, произтичащата от него инцизивност далеч ще надмине обективните описания на реалността.
Животът е крехък, но все пак за упорита борба е естествено.
Всеки може да пише поезия, както всеки знае как да прави любов.
Човешката потребност от език не е просто за предаване на смисъла, а в същото време слуша и потвърждава съществуването на човек.
Искам да напиша роман толкова задълбочен, че би задушил една муха.
Пясъкът мърмори, че иска да погълне всичко.
Добрият мъж никога не се бие с жена.
Съществото, известно като човек, разбира се, е много интелигентно, способно е да произвежда почти всичко - от слухове до бебета с епруветки и въпреки това унищожава два до три вида всеки ден. Това е абсурдът на човека.
Когато Бог говори с хората, той не иска хората да чуят гласа му.
Литературата остава незаменима човешка дейност, в която читателят и писателят са ангажирани по собствено желание. Следователно литературата няма задължение към масите или обществото и етичните или моралните изказвания, добавени от критиците на заетите лица, не засягат писателя.
Има многобройни слоеве на истината и простото и повърхностно излагане на факти не може да задоволи писателя.
Всъщност, таванските стремежи произвеждат идеи.
Всеки трябва да има или този, или онзи проблем, ако не може да намери проблем, той губи всякаква причина за живот.
Вие сте в безопасност само когато не можете да видите никого.
Може би няма Бог в края на краищата, може би има само вселена, въртяща се сама като воденичен камък.
Когато разказвате история, трябва да дадете подробности.
Ако всички са герои, тогава бедствията и зверствата губят своето значение. Само когато определени хора са герои, а други не, тези трагедии и бедствия, с които се сблъсква човечеството, придобиват смисъл.
В крайна сметка всичко, което можете да постигнете, са спомени, мъгляви, нематериални, мечтателни спомени, които е невъзможно да се изразяват. Когато се опитате да ги свържете, от филтъра на езиковите структури са останали само изречения.
Обмисляте и се лутате без никакви притеснения между небето и земята, в собствения си личен свят и по този начин придобивате върховна свобода.
Реших, че не искам да следвам никоя от тези идеологии или тенденции, защото те също оказваха някакъв натиск и възпрепятстваха абсолютната творческа свобода.