Ганчо Ценов

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Ганчо Ценов

Проф. д-р Ганчо Ценов (* 1870 – † 1949) е виден български историк,

основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ.

Цитати от него[редактиране]

  • Турската и гръцката тирании бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешка култура, но българизма му те не можаха да изкоренят. Под съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се повикаха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дела...Единият дел, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България требва да се постави под протектората на Русия, защото тя сама не могла да се управлява...Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите се засилиха от разните модерни течения, като комунисти, социалисти и други исти, които за народност и отечество лула тютюн не даваха. Отечестволюбието се счете за порок, за назадничавост. Тежко тому, комуто излезеше дума, че е патриот. [1]
  • Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви...Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни, които аспирираха за Солун. Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени. [1]

Цитати за него[редактиране]

  • Ценов излиза от една подробна проверка на източници, които мнозина от неговите предшественици едва ли са виждали. Той улеснява читателя, като отпечатва тези източници в оригинал...От същите източници се вижда, че българите са се намирали на юг от Дунава още 350г., тъй че те не са дошли едва през 679г. от Волга, а се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, ... че българите са живели още през 350г. покрай долния Дунав във Византийската империя, т.е. южно от долния Дунав и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия. [2]
  • Важни са приведените от Ценов факти, че българите са се намирали на Балканите от IV век насам, с които факти авторът е разклатил даже общото мнение за основаването на българската държава в 679г. от една шепа монголски българи [3]
  • Ако историците, които са способни да проверят фактите, признаят тяхната вярност, ние ще трябва да изменим някои от нашите схващания върху произхода на германизма. Трябва да добавим, че тази книга [„Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven"] изобилства с документи и че някои обяснения - да кажем християнизирането на готите и хуните - са много добре документирани и заслужават сериозно внимание [4]
  • В настоящия си том Ценов дава едно грижливо и интересно изложение на комплицираните исторически събития във втората половина на първото столетие, което запазва своята стойност, дори и тогава, когато човек не би бил съгласен с някои от неговите тези [5]
  • Ценов е известен в Италия със своята балканологична ерудиция и е предизвикал в Германия със своя предшестващ труд истинска революция върху произхода на българите и на другите славяни на Балканите...Тезата за тракоилирийския произход на българите е поддържана от Ценов с голяма полемична живост, понякога доста смела, почиваща винаги върху аргументи, които не могат да бъдат отречени, без една абсолютна компетентност, тъй като авторът, който е посветил целия си живот на това проучване, не допуска концесии...Той установява в една пълна картина първите населявания, живота, езика на тракийците и илирийците, етническото влияние, което те са упражнили върху развитието на народите-завоеватели на Балканите, за да достигне до автохтонния характер на българите, който е всестранно разгледан и ясно и точно изложен. Целият този труд е разгледан с един критически хронологичен и убедителен метод. Той заслужава похвала. Г-н Ценов показва, че е човек надарен с дълбока ерудиция и голям похват, човек, който е вложил всичката си любов и целия си устрем, винаги вдъхновен от едно убеждение, което, без съмнение, му дава право на възторг. [6]
  • Д-р Ценов, който е от години лектор в Берлинския университет, има двойна заслуга. Той пак ни дава едно ново съчинение върху най-старата история на българите, което почти 50 години след старата история на Константин Иречек заема видно място. Той привежда небългарите до многото мъчнодостъпни латински, византийски и старославянски източници. Началата на югоизточните държави и църковната история са във всеки случай поставени от Ценов за нас в средна Европа в нова светлина. [7]
  • Използваните от Ценов източници са изобщо мъчнодостъпни за средноевропееца, защото човек би трябвало да употреби цял живот да ги търси и да ги използва. Д-р Ценов заслужава одобрение тъкмо поради основателността и темперамента, с който той третира своята работа= [8]


Източници[редактиране]

  1. 1,0 1,1 Ziezi ex quo Vulgares, "Забравеният д-р Ганчо Ценов"
  2. Hans Filipp, рецензия на "Die Abstammung der Bulgaren...", “Philologishe Wochenschrift”, Heft 10/11, 14 März 1931
  3. Prof. Mayer, “Indogermanische Forschungen”, Heft 2, 1933
  4. François Pique, Revue Germanique, Paris, 1936
  5. Dr. Victor Lebezelter, „Mitteilungen der Anthropologischen Gesellschaft”, Wien, 1936
  6. prof. dr. Antonio Baldaci, член на Италианската АН, сп. „Светоглас”, юни, 1937 г., стр. 6
  7. “Zeitschrift für Geopolitik”, Februar 1936
  8. “Europaische Revue”, Heft 4, 1936