Вячеслав Миронов

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вячеслав Николаевич Миронов е роден през 1966 г. в гр. Кемерово, РСФСР, в семейството на потомствени военнослужещи. Следва в Марийския политехнически институт и завършва Кемеровското военно-командно училище със специалност свързочник. Изпълнявал е различни военни мисии в Баку, Цхинвали, Кутаиси, Приднестровието, Чечения. Раняван е два пъти, получавал е множество контузии. Награден е с Орден за храброст. Женен е и има син. От 2003 г. е подполковник в полицията и задочно завършва Сибирския юридически факултет.

През 1998 г. започва да пише. През 2001 г. излиза книгата му с мемоарен характер "Аз участвах в тази война – Чечения'95" (Я был на этой войне–Чечня'95), която в последствие е преведена на други езици, а на български излиза през 2011 г.


  • Дори и на най-върлия си враг няма да го пожелая. По-добре да се давя в атака, да стрелям с родния АК напосоки, отколкото в землянката да пиша тези страшни хартийки. За какво са всичките тия войни? Макар че, честно казано, никой от нас досега така и не е разбрал какво става и е ставало тук.
    Врагу своему самому злейшему не пожелаю этой работы. Лучше захлебываться в атаке, поливать, выпучив глаза, из родного АКС направо и налево, чем в землянке писать эти страшные бумаги. Для чего все эти войны? Хотя, честно говоря, никто из нас так до сих пор до конца и не понял, что же тут происходит и происходило.


  • Целта е една - да оцелееш и да изпълниш задачата, като опазиш максимално хората. Ако не я изпълниш, ще пратят други, които, може би заради твоя непрофесионализъм, страхливост, желание да се върнеш вкъщи, ще падат под картечно-автоматния огън, разкъсани от гранати, от мини, ще паднат в плен. И всичко заради теб. Кофти ли ти е от такава отговорност? И на мен.
    Цель одна - выжить и выполнить задачу, максимально сохранив при этом людей. Не выполнишь - пошлют других, которые, может, из-за твоего непрофессионализма, трусости, желания вернуться домой будут ложиться под пулеметно-автоматным огнем, разрываемые осколками гранат, мин, попадут в плен. И все из-за тебя. Не по себе из-за такой ответственности? Мне тоже.


  • Тичам. Дробовете ми ще се пръснат. Не ми достига въздух. Трябва да тичам на зиг-заг или, както казват в бригадата, "на винт".

    Господи, помогни и... Помогни ми. Помогни ми да издържа това бясно темпо. Край, ако се измъкна, ще спра пушенето. Трак, трак. Нима е снайперист? Хвърлям се на земята и пълзя, пълзя извън зоната на обстрела.

    Лежа. Май ми се размина - не беше снайперист, просто случаен изстрел.

    Малко да успокоя дишането, да се ориентирам и напред…


  • С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна… Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.
    При подходе к железнодорожному вокзалу стала попадаться сожженная, изувеченная техника и много трупов. Наших трупов, братишек-славян, - это все, что осталось от Майкопской бригады, той, которую спалили, расстреляли духи в новогоднюю ночь с 94-го на 95-й год. Боже, помоги вырваться... Рассказывали, что, когда первый батальон выбил "чертей" из здания вокзала и случилась передышка, один из бойцов, внимательно оглядев окрестности, завыл волком. И с тех пор его стали сторониться - бешеный. Идет напролом, как заговоренный, ничто ему не страшно и ничто его не пугает. И таких отчаянных хватает в каждой части - и у нас, и у противника. Эх, Россия, что ж ты делаешь со своими сыновьями?! Хотели отправить парня в госпиталь, да куда там - раненых не можем вывезти, а этот хоть и сумасшедший, а воюет. На "материке" у него и вовсе крыша может съехать.