Вотът

Вотът (англ. Swing Vote, 2008) е американска комедия с драматични елементи на тема предизборни кампании и обещания. Продуцент и изпълнител на главната роля Кевин Костнър, режисьор – Джошуа Майкъл Стърн.

• Бъд:   Гласуването не ти носи нищо. То е начин да се почувстваш сякаш контролираш нещата. За когото и да гласуваме, не можем да си позволим дори здравна застраховка.
  Моли:   Учителката каза, че всеки глас на изборите е от значение – това е социален договор.
  Бъд:   Социален договор ли? Учителката ти е идиотка.

• — Ти на коя страна си?!
  — Не вземам страна. Просто казвам очевидното.

• Президентът:   Точно от това имаме нужда – от някаква цел. От определящ момент.
  Сътрудник:   Трудно ще се справим с голяма идея за един мандат.
  Президентът:   Тогава ще го направим с 10-годишен план. Линкълн видял ли е краят на робството? Кенеди видял ли е кацането на Луната?
  Сътрудник:   Не.
  Президентът:   Не, но именно те обраха лаврите. Важна е идеята. Който посочи целта, той влиза в историята. Надежда и позитивно мислене. Американците искат широката усмивка да представлява перспективата на тяхната страна. Виж например стария Джорджи (показва портрета на Вашингтон) – той е бил извън всякаква класация. Искал е дори да го направят крал.

• Моли (чете свое есе):   Всички велики цивилизации са следвали една пътека: от робство към свобода, от свобода към охолство, от охолство към самодоволство, от самодоволство към апатия, от апатия – обратно към робството. За да сме изключение, трябва да разбием този кръг. Който не помни миналото е обречен да го повтори.

• Бъд:   Можех да загазя заради теб. Защо не се научиш да оставяш нещата такива, каквито са?!
  Моли:   Казах ти, че това е важно за мен, но ти никога, никога не ме слушаш.

• Бъд:   Исусе! Престани да се правиш винаги на толкова умна.
  Моли:   А ти престани да използваш винаги Исус като ругатня. То е спасителят на милиарди хора.
  Бъд:   Добрее, разбрах.

• Остави го на мен. Ще го спечелим на наша страна. Проблемите са на наша страна.

• Това не са вече новините. Това не е животът. Това е нещо по-голямо. Това е телевизия.

  This isn't news any more. This is not a life. This is bigger. This is television.

• Президентът:   Обичаш ли футбол?
  Бъд:   Е, нали съм американец… Играех малко в гимназията.
  Президентът:   На кой пост?
  Бъд:   Бях куотърбек.
  Президентът:   Смятам футбола за стратегическа игра. Също като дипломацията – има си нападение, защита, президентът е куотърбек, а гласоподавателите… – те са като треньора.
  Бъд:   Не бях поглеждал на футбола от тази страна.
  Президентът:   Задачата на треньора е да осигури топката да бъде у точния човек в критичния момент.

• Знаеш ли какво е да си на страната на правото, но само на теория? Когато надеждата угасва с всяка една загуба? Но не и този път! Никога повече!

• Понякога трябва да решиш какво искаш от живота. А после колко струва то за теб. Защото това е, което ще остане след теб.

• — Целият свят е вперил поглед в този град за историческото събитие. Политически дебат, какъвто никога досега не сме гледали. Утре сутринта Ърнест Бъд Джонсън ще влезе в тайната стаичка и ще направи своя избор. И неговият избор ще засегне живота ни за поколения напред. А залогът може да е много по-голям.
  — Чудя се как биха реагирали основателите на тази страна. Дали щяха да са ужасени или да скачат от радост? Имам усещането, че сега, някъде отгоре, Франклин и Джефърсън гледат и се усмихват.

• Бъд (на предизборния дебат):    Знам, че светът ни гледа и дори се смее. Хората по телевизията твърдят, че Америка някак си си заслужава този момент. Явно има предвид мен. Не мога да кажа, че съм постигнал нещо особено в моя живот. Сякаш по средата на пътя аз се отнесох, пък и не бях тръгнал с особено големи мечти. Но някога имах нещо, нещо близо до вяра или надежда или… каквато и дума да използват за добър живот. После годините тръгнаха доста бързо и изведнъж доброто за всички други вече не беше добре за мен. Имах повече шансове от много други хора. Израснах в страна, където ако бях решил да постигна повече, отколкото само да пия, можеше да стоя на тази сцена, където сте вие, кандидатите за президент, тази вечер. Вместо това аз взèмах с пълни шепи и не давах почти нищо. Стоя с наведена глава пред… моята дъщеря и моята страна. Никога не съм се жертвал. Единствените сериозни задачи, които се искаха от мен, бяха прости неща – да внимавам, да гласувам… Ако Америка има истински неприятел днес, това съм аз. Тази вечер един пройдоха като мен ще избере между двама достойни мъже. Утре вотът на един ще окаже влияние върху милиони, защото утре ще имаме президент. И не само човек, който ще запълни стола в Белия дом. Трябва ни някой, който е по-голям от своите речи – президент от вида, за които учим в училище. Америка се нуждае от мислител, от истински гигант. От някой, който има здравия разум да посрещне големите проблеми, от някой, който има мъдростта да ни поведе към място, където ще бъдем в мир със себе си и със света. Ще отбележа само, че искам… искам и двамата претенденти да знаят колко високо ги ценя.

Външни връзки

• "Вотът" на сайта на Cinefish.bg
• Цитати от „Вотът“ в Internet Movie Database (на английски език)