Вадей Ратнър

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вадей Ратнър (Vaddey Ratner) (1970) е камбоджийско-американска писателка.

  • Думите, разбирате ли - каза той, поглеждайки ме отново, - позволяват ни да направим постоянно това, което по същество е преходно. Превърнете свят, изпълнен с несправедливост и нараняване, на място, което е красиво и лирично.
  • Познаването идва от ученето, намирането от търсенето.
  • Всички ние сме ехо един на друг, Раами.
  • Разказвах ви истории, Рами, за да имате крила и нищо на света да не може да се превърне в клетка за вас: нито име, нито титла, нито собственото ви тяло, нито страданието на този свят.
  • ...можете да скърбите не само за мъртвите, но и за живите. Ние предварително усещаме празнотата, която оставят след себе си, въпреки че все още не знаем със сигурност, че вече ги няма.
  • Можеш да изкопаеш дупка в сърцето ми и да погребеш цялата си тъга. Ще ти бъда гроб.
  • Преди да кажете каквото и да било, преместете езика си от страна на страна седем пъти - така ще имате време да помислите дали изобщо да си отворите устата.
  • История, която бях научил, чрез собственото ми постоянно плетене и повторно рецитиране на запомнени думи, може да ни върне към себе си, към нашата изгубена невинност и в сянката, която хвърля върху сегашния ни свят, ние започваме да разбираме това, което само сме интуитивно в нашата наивност - че докато всичко останало може да изчезне, любовта е нашата една вечност.
  • Мълния удари, небето избухна и нощта извика сълзи на гигант, гръмотевична и неутешима.
  • Отсъствието е по-лошо от смъртта. Ако изведнъж изчезнеш безследно, все едно никога не си живял.
  • - Животът е такъв. - татко се обърна за пореден път към Меконг. - Всичко е свързано и понякога ние, като рибки, сме смаяни в тези големи и мощни течения. Носена далеч от дома...
  • Винаги някъде имаше светлина и макар и преходна, тя проблясваше още по-блестящо заради заобикалящата тъмнина.
  • ...беше достатъчно, че знаех, че не съм сам, че най-малкото до мен стоеше този един човек, който, без да ми е известен досега, през цялото време пътуваше със същото това пътуване, само от обратната посока.
  • При всички загуби и трагедии, които познавам, животът ми ме научи, че човешкият дух като вдигнатите ръце на слепите ще се издигне над хаоса и разрухата като крила в полет.
  • Животните не са като хората. Ако ги оставите на мира, те няма да ви наранят. Но хората ще го направят, дори и да не сте сгрешили. Те ви нараняват с пистолетите си, с думите си, с лъжите и неспазените си обещания, с мъката си.
  • Веднъж вярвах, че ще живея вечно. Смъртта никога не ми е влизала в съзнанието. Тогава един ден смъртта ме изненада!
  • Без значение на какви грозоти и разрушения можете да станете свидетели около себе си, искам винаги да вярвате, че най-малкият поглед на красотата тук и там е отражение на обитаването на боговете.
  • - Ако реката ни доведе тук, - осмелих се аз, - тогава, когато обърне курса, ще ни върне обратно.
  • - Когато обичаш цвете, - каза той, сякаш искаше да обясни промененото си преживяване, - и изведнъж тя си отиде, всичко изчезва с нея. Живях, защото тя живееше. Сега я няма. Без нея аз съм нищо.
  • - Проблемът със ставането на седем години - помня себе си на тази възраст - е, че сте наясно с толкова много неща и въпреки това разбирате толкова малко. Така че вие си представяте най-лошото.
  • Няма по-голямо унижение от глада.
  • Твоята скръб ще избледнее... Трудно е да повярваш в това сега, приятелю..., но ще изсъхне и като цвете винаги ще остави семе от възможност.
  • Може би е естествено за баща, за всеки родител, да вижда в детето си всичко непокътнато и добро.
  • Истината, вярва тя, се крие както в казаното, така и в онова, което не е, по същия начин, по който мелодията не само е поредица от звукови ноти, но обхваща пространствата и паузите между тях. Когато слушате музика, трябва да се научите да приемате дори атмосферата на ехо.
  • Ако обърнеш достатъчно внимание, Раами, ще разбереш, че един лист може да съдържа безброй животи, имитиращи нашия собствен, и ще знаеш, че винаги има други, които пътуват по този свят с теб.
  • Той често изглежда така - сякаш искаше да избяга, но знаеше, че не може.
  • Татко каза, че когато иска да избяга от нещо неприятно или тъжно, всичко, от което се нуждае, е да намери пукнатина в стената и да се преструва, че това е вход към друг свят, свят, в който всичко това, което е загубено - включително и вие - отново ще бъде намерено.
  • Любовта се крие на всякакви места, в най-скръбния ъгъл на сърцето ви, в най-тъмната и безнадеждна ситуация.
  • Една група ме разпита, а другите убиха семейството ми. Между тях никога не е имало никаква комуникация. Всичко беше игра.
  • Да скърбиш тогава, мислех си, означава да усетиш собственото си нищожество.
  • Дар е да можеш да си представиш небето и прераждане, за да го видиш.
  • САЩ бомбардираха Индокитай с три пъти по-голям тонаж от бомби, използвани през цялата Втората световна война; Само Камбоджа беше засегната с три пъти повече тонаж от Япония.
  • Има такова място, такова свещено пространство. Трябва само да си го представите, да се осмелите да го сънувате. Това е във вас, във всички нас.
  • Нищо не казах. Дълбоко в мен гласът ми изкрещя от дупка, където го бях заровил.
  • Без значение на какви грозоти и разрушения можете да станете свидетели около себе си, искам винаги да вярвате, че най-малкият поглед на красотата тук и там е отражение на обиталището на бога. Истински е, Раами. Има такова място, такова свещено пространство. Трябва само да си го представите, да се осмелите да го сънувате. Това е във вас, във всички нас.
  • Лъжете дори когато се страхувате - особено когато се страхувате.
  • Ако те искат и не сте извършили никакво престъпление, в това ще ви обвинят, че работите за ЦРУ. Предполагам, че това е нещо, което не можете да опровергаете, дори и да опитате.
  • Той предполага, че по този начин се е научил да се моли не както би могъл на боговете, а както прави, просто спирайки от време на време да мисли за другите.
  • Мъртвите се взират право във времето и виждат как насилието се извършва отново и отново.
  • Сестрата каза, че историите са като пътеки, оставени от боговете. Те ни позволяват да се движим във времето и пространството, свързвайки ни с Вселената, с хора и същества, които не виждаме, но чувстваме, че са такива.
  • Бедността и страданията състаряват.
  • Надеждата си отиваше и стъпките й бяха силно запечатани в сърцето му.
  • От праха къде бихме могли да се движим, освен нагоре?
  • Мъката е неочакван, неподходящ гост, за чието пристигане е невъзможно да бъдете подготвени.
  • Движим се толкова бързо, сякаш стоим на едно място.
  • Студът в края на януари, според Яйи, е благословия, защото той карат хората да търсят топлината на огнището и семейството.
  • Призраците са навсякъде - срещат я, където и да отиде, сядат на масата. Може би все пак не е толкова самотна.
  • Тъгата е привилегията на безгрешния; той не смее да я изиска.
  • - Надеждата също е вид бижу, не сте ли съгласни? Младият лекар разсъждаваше на глас. - В същото време е твърд, като метал и пластична.
  • - Предадохте партията! Ако започнете да отричате, следователно партията греши и подобни твърдения сами по себе си са предателство!
  • Опасността, както Тайра вече знаеше, не е да си спомня, а да пожелае неизпълненото, да схване неясните възможности, които се умножават в неясни вероятности.
  • Може би въпросът не е как можете да живеете в постоянна лишения и безсърдечие на някой друг, а какво кара тези хора да продължат да живеят в свят, който е безразличен към техните проблеми.
  • Трябва да е дом, в елементарния и най-дълбокия му смисъл, това е същността на всяка вяра като сигурно убежище за душа, хвърлена в открито море.
  • - Болестта ми се струва единствената стабилна демокрация. Тя поразява всички.
  • - Няма нищо по-мирно и спокойно от смъртта, - каза тя добродушно.
  • Нужна е много смелост, за да не загубите самообладание под градушката на летящите думи.
  • Погледнете отблизо - и ще разберете, че не сте сами. Някой или нещо винаги ще ви покаже пътя.
  • С думи можем да уловим това, което по своята същност е мимолетно. Превърнете свят, пълен с несправедливост и болка, в красиво място, където цари любовта. Нека бъде само на хартия.
  • Ако от самото начало не знаете кой кой е, тогава как можете да различите доброто от злото?
  • Дори да разкъсате или изгорите книга, разказаните в нея истории няма да изчезнат и няма да бъдат забравени - те ще останат с вас.
  • - Желанието е причината за страданието. - Какво е желанието? - Когато искате нещо толкова лошо, че душата ви боли.
  • Бездната е по-лоша от смъртта. Ако изведнъж изчезнеш, изглежда сякаш никога не си бил.
  • Привилегии, богатство, нашите титли и имена - днес са, а утре ще изчезнат. А благоприличието и честността са вечни, те ни правят хора.
  • Но това е естеството на избора - дали сте постъпили правилно или не, научавате само след факта, ако изобщо го направите.
  • Едно просто заминаване, един полет през границата, е достатъчно, за да загубите дом, но може да отнеме цял живот, за да намерите дом отново.
  • Колко живота са свързани с нашия, а ние не знаем нищо за това?
  • Истинската любов е проста и ясна. Тя е в обикновените неща, които могат да се видят и докоснат.
  • Научих проста мисъл: стига да има храна, която подхранва телата ни и ни дава сили да живеем и работим, трябва да мълчим - това е единственият начин да оцелеем. Всичко останало - скръб, съжаление, желания - е недопустим лукс.
  • ...че когато хората започнат да играят на богове, последицата е война. Не можете да решите всичко за друг и да не срещнете съпротива. Рано или късно ще има сблъсък, сблъсък толкова ужасен и мащабен, че ще засенчи всяка война от миналото...
  • Вероятно по този начин той се е научил да се моли - не както се молят на богове, а просто прави паузи от време на време и мисли за другите.
  • ...в тази страна на войни, революции и кървави преврати политиката не е просто реторика, а по-скоро тояга, която оформя съдбата на човек.
  • Скрихме чувствата си от всички, като елегантни рокли. Едва когато останаха сами, те ги извадиха, изгладиха най-тънкия плат, възхитиха се на ярките цветове и след това ги махнаха отново и се върнаха към ежедневните грижи.
  • Други хора ще се появяват и изчезват като светулки и най-много това, което всеки от тях може да ми даде - малко светлина, с която ще мина през мрака и неизвестността. Останалото ще трябва да го направя сам. И моята самота ще бъде моята сила.
  • Да скърбиш, означава да усетиш собствената си нищожност.
  • Ще има толкова много от нас, колкото ще се поберат в сянката на дърво банян.
  • Способни сме да създадем невероятна красота, ако не се страхуваме да мечтаем.
  • Този, който вижда рая във въображението, е надарен с дарбата и този, който го е видял в действителност, се е родил отново.
  • Помислете само, живяхме толкова близо! Не разстоянието - страхът ни разделяше, пречеше ни да се опитваме да се намерим.
  • Истината се чува дори изпод цяла планина от изтръгнатите със сила признания.
  • Банян е дърво, което може да нарасне до невероятни размери. Свещено дърво в будизма и индуизма, символ на живота и плодородието.
  • Всички сме просяци... без значение какво носим.
  • Хаосът е в основата на всяка революция.
  • Погребете ме в земята - ще пусна корени в земята. Нито твоята воля, нито цевта на пистолета са за мен указ. Ако потъпчете пепелта ми, няма да крещя, няма да потръпна - за мен няма нито болка, нито страх. Твоята сянка над гроба никога няма да блокира слънцето за мен.
  • ...и за миг ми се стори, че сред изображенията на убитите монаси, монахини и сираци, изплъзващи се като мъгла, виждам себе си, нашите духове. Примигнах и всичко изчезна. Татко беше прав. Няма граници между въображаемия свят и реалния свят. Това, което съществува в един свят, може лесно да бъде пренесено в друг.
  • Цвете, след като е изпуснало венчелистчетата си, няма да цъфти отново, Човек, идващ на този свят, неизбежно отива на смърт.
  • Думите могат да ни отведат до небето или да ни хвърлят в бездната, Рами. Може би затова се опитвам да не казвам твърде много.
  • Също така ми се стори, че числото осем не отразява реалната ми възраст. Според чувствата си бях много по-възрастен и през последните месеци, гледайки във водата, сякаш видях дух, призрак на детската си наивност.
  • Всичко минава с дъжда, помислих си. Поне това ни оставя тежък ден.
  • Пиша, защото думите ми дават крила.
  • Не разбирах нищо от болест и въпреки това мислех, че имам лечение: бих обичал сестра си, както никога досега, с всепоглъщаща, безкористна любов, забравяйки за завистта, което нейното съвършенство винаги ми причиняваше.
  • Истории, осъзнах, преплитайки се, сякаш нишките, думите, останали в паметта ми, са способни да ни върнат себе си, нашата изгубена невинност и ние осъзнаваме това, което преди сме чувствали само смътно: в свят, в който всичко може да изчезне без следа, само любовта е вечна.
  • Вярвах в идеалите, но не и в хората. Свят без идеали е лудост.
  • Червени кхмери, комунисти... думите ми се сториха причудливи, загадъчни, като имената на митични същества от любимото ми стихотворение: девараджи, потомци на боговете и техните противници Ракшаси, демони, поглъщащи деца.
  • Вярвах, че любовта във всичките й проявления - грижата и нежността на близките, безопасността, комфортът, красотата на света около мен - ще ме предпази от всякакви несгоди.
  • Каза, че думите му дават крила. Не покой, а крила. И тези крила, разбрах сега, той отряза и ми даде, за да мога да летя нататък.
  • Не видях ужаса в очите на близките си, не забелязах болката им, не мислех, че те може би сами търсят утеха.
  • Любовта им беше скрита от любопитни очи, но аз, надничайки през пукнатините по стените и вратите, го забелязах - във погледите, които те тайно си разменяха по цял ден, в сутрешните му цветя и нейните вечерни десерти.
  • Кой би помислил, че толкова малка стая може да съдържа толкова много мъка?
  • Вдигнах очи към небето и видях как една звезда падна, а друга светна. Някъде по света едно дете почина и се роди друго.
  • Разбрах какво представляват женските дъждове. Сълзите на майка ми.
  • Татко най-накрая намери покой в мислите ми. И намерих утеха. Където и да е сега, си казах, той вече не страда.