Бранислав Нушич

Бранислав Нушич
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Бранислав Нушич (сръб.Бранислав Нушић, 1864-1938) е сръбски юрист и дипломат, писател, сатирик и комедиограф от влашки произход.

Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. — из предговора на "Автобиография"

Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга. — из предговора на "Автобиография"

Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. — из предговора на "Автобиография"

Често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. — из предговора на "Автобиография"

Бракът е книга, която с радост се чете в първото издание, по-рядко във второ, а когато поради давност се превърне в класика, губи всякаква стойност.

Бракът е една от малкото исторически прояви, при които завоевателят се подчинява на победения.

Бракът е препоръчано писмо, обикновено адресирано неправилно, което е интересно само докато е затворено.

Бракът е договор, при които щом веднъж в живота човек каже "Да", се задължава да го повтаря цял живот.

В любовта най-опасното нещо са отсъствията.

Първата любов е опасна само когато е последна.

Истината често е по-непостоянна от заблудата.

Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!