Боян Радев

Боян Радев е български състезател по класическа борба.

• Богомил Райнов е голям колекционер и жалко че не му дадоха «Стара планина». — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Аз мога още сега да продам една картина и да си купя два мерцедеса. Но от четири години нямам кола. Защото не искам да съм роб на нищо друго освен на себе си. И на изкуството. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Ако след някоя друга година ни подсигурят нас олимпийските шампиони, както се говори — всичко ще оставя на България. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Ако съм президент, ще удостоя посмъртно с ордени десетина големи творци. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Без пари колекционер не се става. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Боря се с Боян Радев цял живот, но не мога да го победя. — от интервю в 7 дни спорт, 20.01.2006
• В живота вече всичко е менте. Защо да няма менте и в изкуството. Но когато самият ти не си менте — няма да купиш менте. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Гордея се с нашите скиори. Аз съм бягал със ски из планините и не знам да има по-голяма хамалогия. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• За двата олимпийски медала взех 750 долара и апартамент, който няколко пъти искаха да ми го вземат, защото съм бил ерген и не ми се полагало стая, хол и кухня. Такива чукундури имаше навремето. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Инак мога по цял ден да се изпъвам из кръчмите, да къркам и да разправям какъв голям борец съм бил. Мога и да пея много хубаво. Глупости! Роден за друго. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Казват още, че Златю приличал на Ван Гог или на Брьогел. Глупости! Нищо общо няма с тях. Защото неговите картини говорят за нашата орис. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Какво ли не са ми предлагали за продан. Само ковчег с умрел вътре не са ми продавали. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• "Леваци в изкуството разправят, че нашите майстори вървят само до Драгоман. Чуй какво ще ти кажа, това го разправят тия дето нямат и една картина от тях и по този начин искат да добият нещо евтинко.
• Лошото е, че чукундурите се размножават. От чукундур пак става чукундур. Цвекло не може да стане. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Може да съм ръб, но не съм чукундур.
• Моля се в най-скоро време българският народ да заживее нормално. Заслужава го. Но трябва да знае, че онова време, когато човек взимаше 150 лева и краднеше оттук-оттам още 300 и хладилникът му винаги беше пълен — няма да се върне. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Напоследък ставам голям дзифтар. Гледам нищо да не излезе от колекцията ми — било то за подарък за рожден ден, сватба. Когато трябва да се разделя с нещо, не мога да спя, събуждам се посред нощ, мисля какво да подаря. После купувам две бутилки уиски или някоя картина. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Обичам модерното изкуство, но нямам време да чакам художниците му, за да изпитам един ден удоволствието на техен събирач. И когато след десет години примерно, изгрее звездата на някой от тях, да кажа: аз имам пет парчета от него… Щастлив съм, че попаднах сред цвета на нашите творци. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Олимпийският медал не може да се сравни с нищо. Както и орденът за заслуги към държавата. Слагам ги на един пиедестал. Радвам се, че ги имам, защото аз съм бил винаги честен към българите. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• От Галин Малакчиев, Бог да го прости, много исках да имам нещо. Помолих Павката Койчев да ме заведе у тях да си купя. Отидохме точно в шест сутринта в ателието му, защото в шест и половина вече е на три водки. Станах в четири, тъй като ателието му беше в Своге. Посрещна ни по долни гащи. Бях тогава аджамия, та Павката ми избра много добра пластика за 500 лева. Беше негов автопортрет, един такъв изкорубен. „Не ми се даваше“, каза ми той, „ама знам, че при тебе ще е сред хубави работи. Дадох му още сто лева да почерпи приятелите и той се зарадва като дете. Целува ме и ме прегръща пет минути. На 500-те лева изобщо не обърна внимание, но на стотачката се зарадва като дете. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Предан ли си на нещо, само тогава можеш да направиш нещо голямо в живота си. Само тогава се стремиш всеки ден да откриеш нещо по-ценно от това, което си намерил предишния. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Така съм устроен — не се примирявам никога. Когато усетя, че искат да ме унизят, отвръщам с дарение. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002
• Фатик ми подари мерцедес за рождения ми ден. Много ме зарадва, голям жест. Но не става въпрос за колата а за нещо съвсем човешко — отношението към моята личност. — в-к „Стандарт“; 1 Март 2002