Направо към съдържанието

Борис III

От Уикицитат
Манифест на царя при възшествието му на престола на 3 октомври 1918 г.

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски, по-известен с царското си име Борис III (18941943), е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 до смъртта си на 28 август 1943 г. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е руския император Николай II. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война (1914 – 1918 г.) е в действащата армия като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916), генерал-майор (1918). Борис е престолонаследник и княз Търновски от раждането си през 1894 г. до 1918 г. и цар на България от 1918 г. до 1943 г.


  • Звездата на България не е залязла, тя няма да залезе! (реч на Цар Борис ІІІ в Царския дворец пред министрите при възшествието му на 3 октомври 1918 г.)[1]


  • Винаги с Германия, никога срещу Русия. (отговор на въпроса външен министър на Райха Фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 г. какъв е девиза на външната му политика, принцип споделян и на други места)[2][3]


  • По-добре черен хляб отколкото черни забрадки. (при среща със селяни в Софийско, 1942 г.)[4]


  • Те не знаят какво нещо е войната. (отговор на въпроса външен министър на Райха Фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 г. за изпращане на записалите 1 500 доброволци, на източния фронт или в помощ ноа Ромел в Африка, което Царят отказва)[5]


  • Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил. (споделян от царя и в други разговори превод на български на фразата от интервюто му за сп. „Тайм“ от 20 януари 1941 г.) [6][7]


  • Отечеството е в опасност, но то няма да загине. Бъдете, господа, моите най-откровени съветници! Аз искам да зная всички желания и болки на народа, защото само тъй ние всинца можем да му бъдем полезни. (Реч към Министрите при възшествието си на 3.10.1918 г.)[8]


  • Наш дълг, дълг на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият стимул е безграничната любов към Родината, която живее през поколенията. Но нека, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на онова, което остава след нас и което трябва да бъде наш култ – Отечеството.[9]


  • Под своите бойни знамена, скромните, но велики по дух български воини изпълниха вярно и самоотвержено върховния си дълг към Отечеството. Под тях те жънеха неведома слава, но не лично за себе си, а за българското име. (Реч при връчване новите бойни знамена на възстановените след денонсиране военните клаузи на Ньойския диктат български полкове, 1937 г.)[10]


  • Моят народ се бие само на Балканите, където има етнически наши земи. Не може да се бие на други фронтове или в Африка. Ако се прати наша войска на Волга, тя ще мине на страната на руснаците заедно с музиката. (отговор на въпроса външен министър на Райха фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 г. за изпращане на български войски на източния фронт или в помощ на Ромел в Африка, което Царят отказва)[11]


  • Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан. (по повод световната война и натиска на Хитлер за присъединяване към пакта след подписването му от България на 1 март 1941 г., след като много преди това на 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия, а от 23 август 1939 г. СССР е сключил пакта Рибентроп - Молотов за съюз с Германия)[12]


  • По-добре да се направи от нас, отколкото после да ни го наложат. (пълен текст: „Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас и да затвари вратата за произволи, отколкото да ни го наложат.“, пред Коста Лулчев в по повод на приетия 23 януари 1941 г. в България Закон за защита на нацията за да се избегне въвеждането на тежките антиеврейски закони от Нюрнберг на Германия)[13].


  • Моите офицери симпатизират на Германия. Народът обича Русия. Аз съм правнук на Луи Филип. Царицата е дъщеря на италианския крал. А парламентът... парламентът, разбира се, е български. Оставям вам да си извадите заключението. (на английски в интервюто му като личност на месеца за сп. „Тайм“, 20 януари 1941 г.)


  • Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик.[14]

Препратки[редактиране]

  1. Откъс от Реч на Цар Борис ІІІ пред министрите от кабинета 3 октомври 1918 г., в Софийския дворец, Официален сайт на Симеон Втори, 28.08.2013)
  2. акад. Георги Марков, 120 г. от рождението на Борис III, в-к Труд, 30.01.2014
  3. История.bg – 27 януари 2014: 120 г. от рождението на Борис III (1894 -1943)
  4. акад. Георги Марков, 120 г. от рождението на Борис III, в-к Труд, 30.01.2014
  5. акад. Г. Марков, Винаги с Германия и никога против Русия, Преса дейли, 7 Април 2014
  6. История.bg – 27 януари 2014: 120 г. от рождението на Борис III (1894 -1943)
  7. акад. Г. Марков, Винаги с Германия и никога против Русия, „Преса дейли“, 7 Април 2014
  8. Петя Владимирова, 70 години от смъртта на цар Борис ІІІ, в-к „Дневник“, 19 сеп 2013)
  9. Научна конференция под патронажа на министъра на културата “ЦАР БОРИС III И НЕГОВОТО ВРЕМЕ",Дворец Врана, 31 Януари 2014
  10. Цар Борис III или монархът, който обичаше армията си, Екип "Българска история", 02.02.2013
  11. акад. Г. Марков, Винаги с Германия и никога против Русия,Преса дейли, 7 Април 2014
  12. Николай Генчев, Външна политика на България (1936-1941), стр. 174
  13. Даниела Горчева, България спасява всичките си евреи от своята територия, „Фрог нюз“, 11.03.2013
  14. Научна конференция под патронажа на министъра на културата “ЦАР БОРИС III И НЕГОВОТО ВРЕМЕ", Дворец Врана, 31 Януари 2014