Направо към съдържанието

Боен клуб

От Уикицитат

Боен клуб (Fight Club) е американски филм от 1999 г., адаптиран по книгата на Чък Палахнюк. В него безименният главен герой се бори с нарастващото си недоволство към консуматорското общество и промените в мъжествеността в американската култура. В опит да преодолее това той създава таен боен клуб като форма на радикална психотерапия.


Тайлър Дърдън

[редактиране]


  • Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.
    It's only after we've lost everything that we're free to do anything.[1]


  • Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.
    You're not your job. You're not how much money you have in the bank. You're not the car you drive. You're not the contents of your wallet. You're not your fucking khakis. You're the all-singing, all-dancing crap of the world.[1]


  • Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява.
    Man, I see in fight club the strongest and smartest men who've ever lived. I see all this potential, and I see squandering. God damn it, an entire generation pumping gas, waiting tables; slaves with white collars. Advertising has us chasing cars and clothes, working jobs we hate so we can buy shit we don't need. We're the middle children of history, man. No purpose or place. We have no Great War. No Great Depression. Our Great War's a spiritual war... our Great Depression is our lives. We've all been raised on television to believe that one day we'd all be millionaires, and movie gods, and rock stars. But we won't. And we're slowly learning that fact. And we're very, very pissed off.[1]
  • Презервативът е стъклената пантофка на нашето поколение. Нахлузваш си един, когато срещнеш непознат. Танцуваш цяла нощ. После го изхвърляш. Презерватива имам предвид. Не непознатия. — Марла Сингър
    A condom is the glass slipper for our generation. You slip one on when you meet a stranger. You dance all night, and then you throw it away. The condom, I mean, not the stranger.[1]


  • Разказвачът: Когато хората си мислят, че умираш, те наистина те слушат, вместо просто...
    Марла: ...вместо просто да чакат да свършиш, за да говорят те?
     — Разказвачът и Марла Сингър
    Narrator: When people think you're dying, they really, really listen to you, instead of just...
    Marla Singer: ...instead of just waiting for their turn to speak?
    [1]


  • Тичах, тичах докато във вените ми не потече киселина вместо кръв. След това тичах още малко. — Разказвачът
    I ran. I ran until my muscles burned and my veins pumped battery acid. Then I ran some more.[1]


Външни препратки

[редактиране]
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Боен клуб


Източници

[редактиране]