Берлински договор

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разделена България
от Берлинския договор
Разделена България от Берлинския договор
Вижте още материали:
Wikipedia-logo-v2.svg В Уикипедия за: Берлински договор
Commons-logo.svg В Общомедия за: Берлински договор

Берлинският договор е международен договор, подписан на 1 (13) юли 1878 г. в Берлин. Урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877–1878), като отменя разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя.


Извадки от Берлинския договор[редактиране]

Чл. 1. България се въздига в самостоятелно и трибутарно княжество под суверенитета на Негово Величество Султана. То ще има едно християнско правителство и една народна войска (милиция).


Чл. 2. Княжество България ще обема териториите, както следва: Границата следва на север по десния бряг на Дунава от старата сръбска граница до една точка, която на изток от Силистра ще се определи от една европейска комисия; тя се отправя оттам към Черно море и допира до последното на юг от Мангалия, която е присъединена към Румъния.


Чл. 43. Всички договарящи страни признават независимостта на Румъния по изложените в следующите два параграфа условия:


Чл. 44. В Румъния не може да се противопоставя никому разликата на вярата и вероизповеданията като причина за изключвание или неспособност до ползуването от граждански и политически права, приемането на обществени служби, звания и почести или до упражнението на различните занятия и индустрии, отгдето и да било.
Свободата и външното упражнение на всички богослужения се осигуряват за всичките туземци на румънската държава, както и на чужденците и не може да им се препятствува нито в йерархическото устройство на вероизповедните общини, нито в отношенията им към техните духовни глави. Поданиците на всички сили, търговци или други, ще се ползуват в Румъния, без разлика на религията си, с пълно равенство.


Чл. 45. Княжество Румъния отстъпва на Негово Величество Руския Император частта от Бесарабия, която биде отнета от Русия вследствие на Парижкия договор от 1856 г. и която граничи на запад с коритото на Прут, на юг с коритото на Килийския ръкав и с устието на Стари Стамбул.


Чл. 46. Островите, които образуват делтата на Дунава, тъй също и Змийските острови, Тулчанският санджак с каазите Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсова, Кюстенджа и Меджидие ще се присъединят към Румъния. Княжеството добива освен това земята на юг от Добруджа до една черта, която излиза от една точка на изток от Силистра и допира до Черно море на юг от Мангалия.


Равносметка за изпълнението на договора[редактиране]

  • Уилям Къртис, Чикаго Хералд Трибюн, 1903


Нито една от многото договорености в Берлинския договор никога не е било истински изпълнено. Дори и една от договорените реформи не бива изпълнена от турските власти. Вярно е, че християнин е нарочен за гувернатор и служил 5 години; но той е страхливец, който си позволи да бъде параван за прикрите на мохамеданските си подчинени, които убиваха, грабеха и измъчваха членовете на неговата религия. Зверствата над българите между 1865 и 1875 се повториха и в Македония, като населението беше значително намалено чрез избивания и гонения, като няколко района са напълно напуснати от християнското си население. Всякаква форма на тирания и бруталност преобладаваха. Един документ показва, че жертвите от последните 10 години са 15 000. Ако някой "правоверен" ламти за имота на християнския си съсед, е достатъчно само да го наклевети за "недоволен" пред най-близкия съд и войниците ще свършат останалото.


.. Бях информиан от високопоставен източник в Цариград, че Султанът плаща годишно $500 000 под формата на субсидии на вестници във Виена, Берлин, Париж и други европейски градове да защитават него и делата му, и да създават обществено мнение в негова полза. След арменските кланета, преди няколко години, той разпредели над $1 000 000 за вестниците, които се отнесоха благо с него.
.. Но Великите сили в Берлин са знаели, че турският Султан никога не си държи на обещанията, и че вероятно никога няма да ги спазва. Детската наивност, с която те приеха изобилните му уверения за реформи е най-поразителния феномен в политическата история.[1]


Източници[редактиране]

  1. Къртис, Уилям. Турчинът и неговите изгубени провинции (1903). ISBN 1142282805