Балтазар Грасиан

От Уикицитат

Балтазар Грациан (исп.Baltasar Gracián y Morales, 1601 - 1658) е испански писател и философ.

Изкуството на житейската мъдрост[редактиране]

  • Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка. За глупците това е късмет. Както казва поговорката: "Най-хубавото желание е да си късметлия като грозния." За да живееш повече, добре е да струваш малко. Счупеното стъкло е това, което ни дразни, ако не се счупва напълно. Съдбата изглежда завижда на най-важните хора. Тя награждава непотребността с издръжливост и важността с краткотрайност. Тези, които са смислени, винаги ще бъдат в краткотрайна наличност, и личност, която е добра за нищо, би била вечна или защото изглежда, или защото наистина е така. Както за нещастната личност, късметът и смъртта изглежда са заговорничили да я забравят.
  • Различавайте човека на думите от човека на делата. Това е тънка разлика, като разликата между приятели, които ви ценят заради вас самия и тези, ценящи ви заради вашето положение. Лошите думи, дори без лоши дела, са достатъчно лоши. Но е още по-лошо, когато няма лоши думи, но има лоши дела. Никой не може да яде думи (истински вятър) или да живее с любезност (учтива измама). Да хващаш птици с огледала е съвършен трик. Само суетата се задоволява с вятъра. За да възвърнат своята стойност, думите трябва да са подкрепени с дела. Дървета, които не дават плод, а само листа, обикновено нямат сърце и сърцевина. Човек трябва да знае кои са полезни и кои служат само за сянка.
  • Реалност и външност. Нещата минават за такива, каквито изглеждат, не каквито са. Рядко хората се вглеждат в тях, мнозина се задоволяват с външностите. Не е достатъчно да си прав, ако лицето ти изглежда зле и озлобено.
  • Не започвай да живееш, когато би следвало да наближава краят ти. Някои почиват в началото и оставят усилията и умората за по-късно. Прави първо съществените неща, а по-късно, ако има време, допълнителните. Някои искат да триумфират преди да са се борили. Други започват проучванията си с най-маловажния смисъл и отлагат това, което носи обновяване и полза за края на живота си. Някои хора се възгордяват, скоро след като са започнали да творят съдбата си. Методът е съществен в знанието и живота.
  • Бъди внимателен, когато се запознаваш с нещата. Голяма част от живота ни е прекарана в събиране на информация. Сами виждаме твърде малко неща, и живеем, вярвайки на останалите. Ушите са задната врата на истината и предната врата на лъжата. Истината по-често се вижда,отколкото чува.Тя рядко ни достига неподправена, дори още по-малко, когато иде отдалече. Тя винаги е смесена с емоции, през които преминава. Емоцията заразява всичко, до което се докосне, правейки го омразно или обичано. Тя винаги се опитва да ни впечатли по един или друг начин. Бъдете по-внимателен с този, който възхвалява, отколкото с критикуващия. Открийте какви скрити подбуди има, какво му куца, с какво превъзхожда. Пазете се от лицемерите и грешниците.
  • Бъдете старателен и интелигентен. Трудолюбието бързо подкрепя това, за което интелигентността се мотае. Глупаците обичат да бързат; те не обръщат внимание на спънките и действат невнимателно. Мъдрите обикновено се провалят чрез нерешителност. Глупаците не се спират от нищо, умните от всичко. Понякога нещата са преценени точно, но стават погрешни от неефикасност и небрежност. Готовността е майка на успеха. Велико дело е да не оставиш нищо за утрешния ден. Възвишено мото: бързай бавно.
  • Не говорете за себе си. Вие трябва или да се възхвалявате, или да се критикувате, което е смирение. Вие показвате липса на добра преценка и ставате неприятен за останалите. Ако това е важно между приятели, още по-важно е за високите постове, където често се говори публично и където всяка проява на суетност минава за глупост. Нито пък е благоразумно да се говори за присъстващите. Вие рискувате да заседнете в ласкателство или злословене.
  • Във всяко положение пазете нещо в резерв. Така ще съхраните своята потребност. Не използувайте всичките си таланти или не разгръщайте цялата си сила по всяко време. Дори в знанието дръжте нещо зад гърба си — тогава ще удвоите вашите ценни качества. Винаги трябва да има нещо, което да използувате при нужда. Уместният риск се оценява и почита повече от самонадеяната атака. Благоразумието винаги следва щадящ път. В този смисъл също можем да повярваме и в пикантния парадокс: половината е много повече от цялото.
  • Никога не съперничи с някого, който няма нищо за губене. Борбата ще бъде неравна. Единият от състезателите влиза в свадата необременен, защото е загубил всичко, дори и срама си. Той е изхвърлен от всичко, няма по-натам нищо за губене и се хвърля стремглаво във всички форми на арогантност. Не рискувайте никога скъпоценната си репутация с такава личност. Нужни са години за победа, която може да се загуби за момент, или нещо далечно от значимото. Един дъх скандал замразява много честна пот. Праведната личност знае колко много е заложено. Тя знае какво може да разруши нейната репутация и, понеже се отдава на фалшива скромност, напредва бавно, така че предпазливостта има достатъчно време да отстъпи. Дори да триумфира, ще спечели ли обратно това, което е загубила с излагането си на риск от загуба?