Базил Лидъл Харт

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Базил Лидъл Харт

Капитан Базил Лидъл Харт (англ. Basil Henry Liddell Hart, 1895–1970) е английски военен историк, теоретик и кореспондент.


  • Високото ниво на голямата стратегия означава да се води войната с далновидната перспектива за мирния период, което ще последва.
    The higher level of grand strategy [is] that of conducting war with a far-sighted regard to the state of the peace that will follow.


  • Военното оръжие е само едно от средствата, които обслужват целите на войната, едно от асортимента, които голямата стратегия може да използва.
    The military weapon is but one of the means that serve the purposes of war: one out of the assortment which grand strategy can employ.


  • Във войната винаги става въпрос за правене на зло с надеждата, че от това може да произлезе добро.
    War is always a matter of doing evil in the hope that good may come of it.


  • Да се насърчава действеният човешки дух често пъти е също толкова важно, колкото и да се притежава по-значима форма на власт.
    To foster the people's willing spirit is often as important as to possess the more concrete forms of power.


  • Директният натиск винаги има тенденция да втвърдява и консолидира съпротивата на неприятеля.
    Direct pressure always tends to harden and consolidate the resistance of an opponent.


  • Докато нанася удри, човек трябва да се пази … Но за да удари резултатно, трябва да се смъкне защитните средства на врага.
    While hitting one must guard … In order to hit with effect, the enemy must be taken off his guard.


  • Една армия трябва винаги да бъде разпределена така, че нейните части да могат да си помагат една на друга и да се комбинират, за да осъществят максимално възможна концентрация на сила на едно място; докато на други места се използва минимално необходимата сила, за да се подготви успехът на концентрацията.
    An army should always be so distributed that its parts can aid each other and combine to produce the maximum possible concentration of force at one place, while the minimum force necessary is used elsewhere to prepare the success of the concentration.


  • За всеки проблем, при който съществува противникова сила, която не може да бъде регулирана, трябва да се предвидят и осигурят алтернативни развития. Адаптивност е законът, който обуславя оцеляването по време на война, както и в живота … За да бъде практичен един план, той трябва да взема предвид онази сила на противника, която е способна го осуети; като най-голям шанс за преодоляване на подбни препятствия има планът, който може лесно да се променя и да се нагажда според обстоятелствата…
    In any problem where an opposing force exists and cannot be regulated, one must foresee and provide for alternative courses. Adaptability is the law which governs survival in war as in life … To be practical, any plan must take account of the enemy's power to frustrate it; the best chance of overcoming such obstruction is to have a plan that can be easily varied to fit the circumstances met…


  • За да си гарантира постигането на една цел, човек трябва да има алтернативни цели.
    To ensure attaining an objective, one should have alternate objectives.


  • Който постоянно потиска истината в интерес на тактичността, ще я изопачи още в самата й основа.
    For whoever habitually suppresses the truth in the interests of tact will produce a deformity from the womb of his thought.


  • Макар да има много причини, поради които една държава се впуска във война, основната й цел може да бъде резюмирана като: осигуряване продължаването на своята политика срещу напора на противниковата страна, която преследва противоположна политика. В човешката воля лежи източникът и движеща сила на конфликта.
    While there are many causes for which a state goes to war, its fundamental object can be epitomized as that of ensuring the continuance of its policy – in face of the determination of the opposing state to pursue a contrary policy. In the human will lies the source and mainspring of conflict.


  • Най-ефективен е завоалираният подход да се се подмамва или подплашва противника да направи погрешна стъпка – така че, както и в джу–джицу, да сеизползва неговата собствена сила като лост за повалянето му.
    The most effective indirect approach is one that lures or startles the opponent into a false move – so that, as in ju-jitsu, his own effort is turned into the lever of his overthrow.


  • Нанасянето на възможно най-малко трайни увреждания на днешния враг го прави утрешен клиент и бъдещ съюзник.
    Inflict the least possible permanent injury, for the enemy of to-day is the customer of the morrow and the ally of the future.


  • Натрупвайки опит, всички умели командири са проявявали склонност да се възползват от силата на отбраната – дори когато са в настъпление.
    With growing experience, all skillful commanders sought to profit by the power of the defensive, even when on the offensive.


  • Неочакваното не може да гарантира успех, но гарантира най-голям шанс за успех.
    The unexpected cannot guarantee success, but it guarantees the best chance of success.


  • Никой не може точно да изчисли капацитета на човешкия гений и глупост, нито и неспособността на волята.
    No man can exactly calculate the capacity of human genius and stupidity, nor the incapacity of will.


  • Падението на цивилизованите държави по правило да идва не от преките нападения на врагове, а от вътрешен разпад, в съчетание с последиците от изтощение по време на война.
    The downfall of civilized states tends to come not from the direct assaults of foes, but from internal decay combined with the consequences of exhaustion in war.


  • Подмятаната заплаха за използване на ядрени оръжия за справяне с партизаните е толкова абсурдна, колкото ако говорим за използването на ковашки чук за отблъскване на рояк комари.
    The implied threat of using nuclear weapons to curb guerrillas was as absurd as to talk of using a sledge hammer to ward off a swarm of mosquitoes.


  • Природните бедствия, колкото и да са страшни, по своята същност са по-малко опасни и по-малко вероятни, отколкото бойните опасности. Всички други обстоятелства са по-изчислими, всички пречки са по-преодолими от тези на човешката съпротива.
    Natural hazards, however formidable, are inherently less dangerous and less uncertain than fighting hazards. All conditions are more calculable, all obstacles more surmountable than those of human resistance.


  • Трябва да стане ясно от историята, че държавте рядко имат вяра една с друга, а само дотолкова, (и дотолкова дълго), доколкото техните обещания, според тях, се съчетават със собствените им интереси.
    It is only to clear from history that states rarely keep faith with each other, save in so far (and so long) as their promises seem to them to combine with their interests.


Източници