Ацо Шопов

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ацо Шопов
Ацо Шопов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Ацо Шопов (19231982) е поет и преводач от Република Македония, член на Македонската академия на науките и изкуствата. Смятан е за един от основоположниците на модерната македонска поезия.

От него[редактиране]

Из "Кажи ми небе" [1][2][редактиране]

Кажи ми: Небе. Мое небе.
Кажи ми: Небе на тишината.
И аз, малко стебло в тъмната гора на кръвта,
аз ще се откъсна с цялата вековна немощ,
и издигнат високо, високо, високо,
високо като топла човешка зеница,
ще стана небе, твое небе,
ще стана небе на една Денница.


Из "Раждане на словото" [1][2][редактиране]

Възел на възел.
Камък върху камък.
Каменна гора
измръзнала.
Възел на възел.
Камък върху камък,
от камък и ние двамата.
Дими нощта.
Словото се отделя от тъмнината.


„Търся своя глас“[1][2][редактиране]

Търся своя глас в мълчанието диво на морето,
то се вкаменява.
Във жълтата пустиня на есента го търся,
тя раззеленява.
Моите ръце не са мои ръце
(моите ръце с пръст на месечина).
Моите очи не са мои очи
(моите очи, очи за далечина).
Моето слово е твърда вилица на времето,
което покълва в нивята със зъбите на семето.


„В Тишина“[1][2][редактиране]

Ако носиш нещо неизречено,
нещо, което те притиска и пече,
закопай го във дълбока тишина,
тишината сама ще го изрече.

За него[редактиране]

  • Поезията – а особено тази поезия – ни извежда от времето и пространството, за да ни закотви по един мистериозен начин в непреходното и в местата. С цялата своя ярост, не по-малко интензивна от нежността, която се крие под нея, тази поезия е слово на истината, насочено към най-съкро- веното в нас. Колкото със своя разкошен блясък, толкова и със своя трепкащ ореол, тя е светлина, която ни показва пътя и ни предлага утеха в ежедневието. [3] (1994)
Федерико Майор, генерален директор на ЮНЕСКО (1987-1999)
  • Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда... Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Донякъде това не е толкова чудно, като се има предвид, че допреди петнадесетина години македонската литература изобщо не беше позната у нас, нито се публикуваше, нито се говореше за нея... Същото се отнасяше и за съвременната българска литература в Р. Македония. В последните няколко години, обаче, това положение започна да се променя, започна процес на опити за рушене на стените, които политиката дълги години издигаше (а и днес продължава да издига), за да ни разделя, но въпреки всичко, благодарение на поети, писатели и издатели, и от двете страни, процесът на взаимно опознаване стана постоянен и необратим... В България излязоха десетки книги на македонски автори, най-вече поети, (което се дължи на високото ниво на съвременната македонска поезия). А поезията на Ацо Шопов – безспорен класик на македонската поезия, някак необяснимо остана непозната за българския читател... [4]
Роман Кисьов, български поет, преводач и художник
  • Струва ми се, че тази поезия пленява и очарова не само поради големия талант и майсторство на нейния автор, но и благодарение на нейната възвишеност и идеализъм, които - особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време – изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото съществуване…
    Тази поезия очарова с особеното съчетание на екзистенциалност и метафизичност, преходност и вечност, виталност и меланхолия, вяра и скепсис, смиреност и непримиримост, интуитивна чувственост и съзерцателна мисловност… Тази поезия пленява най-вече със своята човечност и естественост, без сянка на външна патетика и фалш…[5]
Роман Кисьов, български поет, преводач и художник
  • Преведена от македонски на езиците с по-разпространена употреба, неговата поезия, според правилата на неизбежното tradutore – traditore, във всеки случай изгубва част от своята вродена красота. Но все пак, преводът дава възможност както на другите поети, така и на читателите, да доплуват до острова Шопов и да открият една самота, населена с безброй присъствия, които говорят и пророкуват. Да открият и онази отвореност, без която всеки човек, общество, език, култура или народ, който се затваря в себе си, който се изолира, би угаснал, би станал безплоден, би изчезнал... [6] (1994)
— Едуар Моник (Edouard Maunick), писател от Република Мавриций
  • Според мен, в тишината е половината от стихотворението. В тишината е белотата, празнотата между думите, в нея е неизреченото. А това, неизреченото, е същностно в твор-чеството на всеки голям поет. Защо този въпрос особено ме привлече при Шопов? Защото при този голям лирик има много тишини. (...) Четейки Шопов, открих всички тези неизречености, в които, както вече казах, се крие същината на стихотворението: не само сънищата, но и трансформацията на реалността в сън. Забелязах, че при него много стихове започват с елемент от реалността, за да се трансформират след това в сън. А пътят на тишината минава тъкмо през тази трансформация. „Осъдихте ме да си стоя у дома и аз смирено ще стоя. / Но къде е домът на съня?”, пише Шопов. Самият въпрос, т. е. въпросителният знак, е също така вид тишина. Имам впечатлението, че цялото негово творчество е изтъкано от такива тишини. (...) И небъдността е една отправна точка към тишината, онази тишина, която според мен е, както казах, същностна за едно творчество. Става дума за отправна точка към онова „нещо друго”, което Гийвик определяше като поезия и към което ни води поетът, тъкмо с помощта на тишината, на белотата. В поезията на Шопов, в края на почти всяко стихотворение, оставаме винаги със същото впечатление, че правим скок към това „нещо друго”. [7] (2002)
— Клодин Елфт (Claudine Helft). Френска поетеса, носител на наградата "Сребърна роза"
  • В поезията на Ацо Шопов има нещо огромно и същевремен но скромно, което напомня планина. (...) Сепическа смелост и скромност поетът-градител, камък върху камък, създава пространство не от отговори, а от въпроси, анализи, поетически предпоставки. Неговата поезия е модерна и същевременно – както в древността – епически величествена. [8] (2002)
— Ив Бержере (Yves Bergeret). Френски поет
  • Поезията на Ацо Шопов ме очарова с нейната актуалност. Тя е писана преди няколко десетилетия, а говори за онова, което се случва днес. Против тази поезия времето е безсилно, защото тя съдържа в себе си нещо пророческо. А нейният автор остава наш съвременник. С нея човек общува естествено и хармонично, и в нея не може да се чувства като чужденец. Шопов е човек опознал света и е почувствал духа на местата, които е посетил. Това е истинска рядкост. Познавам много поети в моята страна, Египет, но и във Франция, които пишат много хубава поезия, която обаче не успява да излезе от локалните рамки. В случая при Шопов става дума за поезия с универсален характер, и това ни кара да се чувстваме като нейни съучастници. [9] (2002)
— Багат Елнади. Египетски писател, известен под псевдонима Махмуд Хюсеин (Mahmoud Hussein
  • Причината да чувстваме поезията на Шопов толкова близка, независимо на коя култура принадлежим, не е само в това, че той успява да почувства другите народи, другите епохи и че по някакъв начин открива историята на света в собствената си житейска история. Причината е най-вече втова, че в неговата поезия има един космичен резонанс. Сякаш всяка негова дума е съпътствана от някакво мистериозно ехо, което идва от много далече и което съединява със самия извор на живота, там, където животът и смъртта, победата и поражението, денят и нощта, пулсират в един общ, универсален ритъм, от който всичко в нас затрептява. [10] (2002)
— Адел Рифаат. Египетски писател, известен под псевдонима Махмуд Хюсеин (Mahmoud Hussein)
  • Ацо Шопов много отрано се научи да чете в пепелта. Неговото поетическо дело, което показа една нова посока, по която трябваше да се тръгне, от началото до края беше изтъкано от метафизични въпроси и постоянни естетически предизвикателства. Този македонски поет никога не позволи да го досегнат догмите на абсолютното в идеите. Неговото сгъстено и вдъхновено писане и на епически теми е освободено от импозантната героическа тежест. [...] Лирическият език на Шопов достига изключителни висоти, когато изразява неща от миналото с думи от настоящето и когато изразява настоящето с думи от миналото. Това е трудна игра, която умеят малцина. [11] (1988)
— Аурора Мария Сааведра, мексиканска поетеса
  • Същностните въпроси за живота и смъртта, за доброто и злото, за бъдещето и небъдността, обхващат поетиката на този наш голям поет и всички негови книги, една след друга и една в друга, преливат в едно богато поетическо изкуство и изразяване на една и съща идея за неотменимост на парадокса и екзистенциалните съмнения. Това е поезия, която – както и всяка истинска естетика – не предлага абсолютни отговори, а призовава, копнее по красотата на живота, която може да се възприеме само в отделни мигове. Небъдността е неговата основна метафора и онова, което трябва да се изтъкне е, че посредством метафората той дематериализира човешката съдба и от нея сътворява съвсем различна реалност. Той ни води в един непознат предел, в една ирационална зона на живота, непристъпна за разума и за съзнанието. Непреодолима бездна зейва пред човека, посягащ към тези стихове, една гъста човешка кръв, останала още от древността, формира изразите на една проклетия, на една непреодолима самота, на един черен вятър, на едно тъмно очакване, на едно глухо ридание – от началото до самия край на неговото творчество. Словото и небъдността са споени, съществуването прониква в несъществуване, любовта – в небъдност. Това са тези съотношения и антиподи, а „Молитвите”, които естествено следват след това, са образец на една голяма духовна дарба, където се налагат и символите на Откровението, но и пророческото осмисляне на кошмара и на образността на поезията. Поетическите книги на Ацо Шопов са книги на големи, черни визии и предчувствия, на съвършени естетически символи, на една поетика, която сякаш е продължение на духа и на мисълта на апостол Йоан в Откровението. [12] (2001)
Анте Поповски, македонски поет, есеист, преводач, академик
  • В интерес на истината, при Ацо Шопов, и в най-ранната фаза на неговото творчество, е видим силния индивидуален печат. Този печат е толкова силен, че той противостои (не-конформистки) на господстващите стилистични и тематични правила. [...] Шопов бързо прекрачва прага на интимната лирика, откривайки феномена на красивото в нюансите: на тялото, на природата, на езика и на духа. Открива тишината като единство на чувственото и естетското, на емоционалното и сетивното. [13]
Катица Кюлавкова, македонска поетеса
  • Шопов изразява находчиво „естетиката на мълчанието” в антологичното стихотворение „Раждане на словото”, в стиха, изграден в стила на парадокса, любима стилистична фигура на поета. Този стих гласи: „О, ти, който съществуваш, защо не съществуваш”. Несъществуването е синоним на най-характерния, глобален или синтетичен символ на Шопов – небъдността. В несъществуването се крият причи- ните за съществуването. Те му предхождат, както хаосът предхожда порядъка. Следователно, тишината е „другата реалност”. Нейната мощ е неизчерпаема, така че онова, което е невъзможно за слабото и крехко човешко знание, е възможно за безкрайния свят на тишината. [14] (1986)
— Радомир Иванович, сръбски писател и академик
  • Стоейки пред изминатия път на Ацо Шопов, нейният прочит през 1992 г. ме доведе до осъзнаването, че при истинските поети се случва не само това животът им да се сбъдва в тяхната поезия, но и нещо повече – поезията им да се сбъдва след техния живот. [15] (1992)
Георги Старделов, македонски литературен критик и академик

Бележки[редактиране]

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 Литературни Балкани, 19/2010
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 Ацо Шопов: Търся своя глас, Литературен свят, бр. 56, ноември 2013
  3. Писмо от Федерико Майор, генерален директор на ЮНЕСКО, до Ясмина Шопова, по повод публикуването на книгата Anthologie personnelle от Ацо Шопов, в колекцията "Oeuvres représentatives" на ЮНЕСКО, 1994. Публикувано в книгата По-трагите на Ацо Шопов, Скопие, Сигмапрес, 2002.
  4. Ацо Шопов: Раждание на словото.- Русе: Авангард принт, 2013.-стр. 5
  5. Роман Кисьов: Поезия, родена от словото, Литературен свят, бр.56, номеври 2013
  6. Anthologie Personnelle. Poésie traduite du macédonien par Jasmina Šopova ; introduction d’Ante Popovski ; adaptation et postface d’Edouard Maunick. Paris: Actes Sud / Editions UNESCO, 1994.
  7. Документален филм: "Овенчан со вечноста". Виолета Џолева, ТВ Скопје, 2002.
  8. "Кръвта, камъка, думата: за поезията на Ацо Шопов". Реч проведена на 18 юни 2002 г., в галерията Le Lys в Париж, по повод дваесетгодишнината от смъртта на Ацо Шопов. (Аудиозапис и машинопис, личен архив на Ясмина Шопова).
  9. Документален филм: "Овенчан со вечноста". Виолета Џолева, ТВ Скопје, 2002.
  10. Документален филм: "Овенчан со вечноста". Виолета Џолева, ТВ Скопје, 2002.
  11. "Ацо Шопов", Културен живот, 1988, XXXIII, 1−2, стр. 43−44. Превод на предговора към книгата Lector de cenizas, Méxiko, Cuadernos Cara a Cara, 1987
  12. Поповски, Анте: Слово по повод откриването на паметник-стаята на Ацо Шопов в Щип, 20.4. 2001.
  13. '’Раждание на словото’’. - Русе: Авангард принт, 2013
  14. "Поетиката на Ацо Шопов", Скопие, Македонска ревија. "Слово за словото", Нова Македонија, 17 май 1986 г., стр. 8.
  15. Георги Старделов: "Трајни и неодминливи траги", Нова Македонија, 22.04.1992.