Астрид Линдгрен

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Астрид Линдгрен
Астрид Линдгрен
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Астрид Линдгрен (19072002) е шведска детска писателка.

От нея[редактиране]

  • Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.
  • Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.
  • Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.

Из „Карлсон, който живее на покрива“[редактиране]

  • Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък. Достатъчно е да натисне копчето на корема си и тозчас едно малко чудновато моторче забръмчава на гърба му. Докато перката се завърти както трябва, Карлсон стои една минута неподвижен. Но щом моторът заработи с пълна сила, Карлсон се издига, полетява с леко поклащане и си дава такъв важен и достолепен вид, сякаш е някой директор — разбира се, ако можете да си представите директор с перка на гърба.
  • Спокойствие и само спокойствие. (Карлсон)
  • И ще гърми и ще се веселим! (Карлсон)
  • Пристига Карлсон, който живее на покрива — най-добрият бавач на деца в целия свят. (Карлсон)

Из „Пипи Дългото чорапче“[редактиране]

  • То наистина не си заслужава – каза Пипи.
    – Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
    – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.
     — Глава „Пипи Дългото чорапче не иска да порасне“
    Астрид Линдгрен
  • Пипи Дългото чорапче може би невинаги се държи изтънчено, но има добро сърце. — Глава „Пипи отново се качва на кораба“
    Астрид Линдгрен
  • В деня, когато чуя, че някои деца не са съгласни да останат сами, без възрастни около себе си, ще науча цялата таблица за уморение отзад напред — кълна се в това. — Глава „Пипи вразумява една акула“
    Астрид Линдгрен
  • Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено. — Глава „Пипи напуска остров Корекоредут“
    Астрид Линдгрен

Из „Емил от Льонеберя“[редактиране]

„Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато Емил влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.

- Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, :момче?
- Не — отговори Емил.
- Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката.
- За да не ми измръзнат ушите! — отвърна Емил. И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък.

После пуснаха Емил при доктора, а докторът никак не му се смя. Само каза:

- Добър ден, добър ден! Какво търсиш ти там вътре?

Емил не можеше да види доктора, но все пак трябваше да го поздрави и затова се поклони много дълбоко, заедно със супника на главата. Изведнъж нещо издрънча. Джанкова! — и супникът лежеше на пода, строшен точно по средата. Толкова силно беше хлопнал Емил главата си в писалището на доктора.

- Отидоха четири крони на вятъра — каза таткото на Емил тихичко на майката на Емил. Но докторът го чу.
- Е, все пак спестихте една крона — обади се той, — защото обикновено вземам по пет крони, когато вадя малки момчета от супници. А той сега сам се оправи.

Тогава бащата на Емил се зарадва и беше благодарен на Емил, че счупи супника и му спести една крона. На бърза ръка събра строшения супник и Емил и майката на Емил и си тръгна. А когато излязоха на улицата, майката на Емил каза:

- Ето, че ПАК спестихме една крона! Какво ще си купим с нея?
- Нищо няма да купуваме — отвърна таткото на Емил. — Ще си я скътаме. Но смятам, че е справедливо Емил да получи едно петаче и да си го пусне в своята касичка у дома….“