Арналдур Индридасон

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Арналдур Индридасон (Arnaldur Indri?ason) (1961) е исландски писател.

  • Той веднага разбра, че това е човешка кост, когато я взе от бебето, което седеше на пода и го дъвчеше.
  • Той впечатли хората. Несъзнателно. Някои хора са такива. Не съм. В тези хора има нещо, което разрушава всички бариери, защото те действат напълно такива, каквито са, нямат какво да крият, никога не се прикриват зад нищо, просто са себе си, директни.
  • Животът беше случайна маса от непредвидими съвпадения, които управляваха съдбите на мъжете като буря, която напада без предупреждение, причинявайки нараняване и смърт.
  • Винаги изглежда, че кървавите перверзници изглеждат най-щастливи от всички. Усмихват се на света така, сякаш никога нищо няма да разяжда кървавата им съвест.
  • Това, което проповядваме в църквата. Ние вярваме във възкресението в Съдния ден и във вечния живот. Съединението на близките е същността на великденското послание.
  • Това е социализмът, който ни прави поносими да живеем при капитализъм.
  • Понякога й хрумна, което може би и той знаеше дълбоко в себе си, че насилието, което той й е нанесъл, е преди всичко проява на собствената му слабост.
  • Къде дните на живота ти загубиха цвета си?
  • Снимките са като огледала, улавящи времето.
  • - Но престъпленията стават все по-жестоки. Подли престъпления. - Не знам. Престъпленията винаги са отвратителни.
  • Случило му се. Изведнъж той се почувства така, сякаш душата му го беше напуснала и остана само тяло, празно, като куфар, от което беше изтръскано съдържанието. Няма душа и само стъклени очи гледат света, в тъмнината.
  • В разследването няма нищо по-ценно от разобличаването на лъжа.
  • Знам, че исландските убийства обикновено са толкова прости, колкото задръстването, но това убийство не се вписва в обичайните канони, иначе твърде много трябва да се отпише като злополука.
  • Никога не съм се интересувал от прогнозата за времето, може би този душ никога няма да свърши, а? Може би това е нашият свят тогава в миниатюра? Ерленд се плъзна. Вероятно човешките грехове трябва да се отмиват от време на време.
  • Диктатурата винаги е опасна, под каквато и форма да се проявява.
  • Всички полицейски служители държат в паметта си гръмки дела - убийства, изчезвания, важни задържания, всякакви сериозни наранявания или насилие.
  • Няма нищо по-глупаво от исландската съдебна система.
  • Колекционерите са като генеалозите. Един аспект на удоволствието е стигането до дъното.
  • Пред прозореца валеше сняг. Снегът беше мек и топъл. Той падна красиво на земята и веднага се стопи. Съвсем не този остър, тежък, безмилостен сняг, осакатяващ и разрушаващ.
  • Няма по-малодушни от неверните мъже!
  • Много исландци са доста депресирани, въпреки че повечето умеят да го крият.
  • Нищо няма значение, когато човек реши да се самоубие.
  • Колко жестоко се отнася времето към хората...
  • Хората говорят твърде много - каза Ерленд. - Понякога е необходимо да се мълчи. Тогава ще излезе по-малко мръсотия.
  • Мирише на лято, или върви, или плува към него - краката й не докосват земята.
  • Единственото, което знам е, че самотата те обрича на бавна смърт.
  • Несигурен какво означава въпросът "Защо сте от полицията?", Той дори не се опита да отговори на него.
  • Ерленд чете някъде, че миналото е като различна държава. О, ако всички тези истории наистина се случиха в друга държава. Тук обаче има известна истина - времената се променят и хората също... Но той, Ерленд, не е готов да забрави миналото толкова лесно...
  • - Това се случва по правило. - Какво? - Ако човек умре, тогава няма и разговор.
  • ...той се преоблече в дънки и тениска с фирменото лого на гърдите - нито дава, нито взема медал за необичайно скъпа покупка.
  • - Не сте ли депресирани от суетата на Рождество Христово? - попита Ерленд. Струваше му се, че е намерил сродна душа. Тя се обърна и каза: - Коледа е за щастливите.
  • Когато хората изчезват в Исландия, те изчезват завинаги.
  • Миналото е това, на което стоим, въпреки че може да се окаже лъжа.
  • Той помисли и за абсолютното, непоносимо мълчание, което изгради живота му. Че той има? Само една самота, където и да я хвърлиш. Безцветните дни висят като мъртва тежест на врата му и колкото по-далеч, толкова повече от тях, а въжето, на което са окачени, се дърпа все по-силно и по-плътно, той почти не може да диша.
  • Всички тези момчета притежават офроудъри: колкото по-малки са техните пишки, толкова по-големи са колите им.
  • Последва дълго мълчание. Виното беше от Тоскана, гладко и меко на небцето; музиката над главите им също беше италианска и храната, която чакаха. Само тишината помежду им беше исландска.
  • Майка му имаше особена способност да изразява нещата по начин, създаден да разруши спокойствието му.
  • За Елинборг трите етапа на готвене - подготовка, готвене и хранене - бяха рецепта за самия живот.
  • Може би при мъжете беше по-различно: докато можеха да говорят за коли и футбол, нямаха нужда от интимност.
  • Биркир беше тихо, самовлюбено момче - като срамежлив гост на партито на собствения си живот.
  • Предпочиташе журналистите от пресата. Хората с печатни медии бяха по-малко припряни, по-малко сдържани и по-малко важни от телевизионните репортери, които поставят своите видеокамери. Някои от тях дори можеха да пишат.
  • ...той беше мирен самотник, който не забелязваше повече хората, отколкото те за него.
  • Разбира се, никой не се е примирил наистина да трябва да умре така, но е възможно да умре, чувствайки се примирен със себе си и семейството си.
  • Животът беше случайна маса от непредвидими съвпадения, които управляваха съдбите на мъжете като буря, която напада без предупреждение, причинявайки нараняване и смърт.
  • Хората, които играят с огън, могат да се изгорят, но когато това се случи, те винаги са объркани. Толкова гениално, чудейки се как са изгорели.
  • Нуждаете се от силна глава, за да издържите възхищение и слава и трябва да бъдете още по-силни, когато хората ви обърнат гръб.
  • Не, кажи ми и защо винаги са най-щастливите хора на този свят - гнусни чудовища, проклети перверзници?!? Ходят, усмихват се, сякаш нямат съвест, сякаш вътре нищо не ги гризе!!!
  • Патолозите все още не трябва да определят точния час на смъртта, но Ерленд предполага, че е около обяд. Най-натовареното време на деня, както се казва. Откъде хората в наши дни намират време за убийства.
  • - Елинборг мечтае за слава? - изненада се Ерленд. - Всички искат това, нали? - Празна суета.
  • Не, не е моето време, лято и пролет. Прекалено е лека. Това е твърде забавно. Много по-добре е зимата, толкова е уютно да се увиеш в депресия в зимния мрак...
  • ...че едно нещо, което колекционерите имат, е, че те създават свой собствен свят. Те създават специално пространство около себе си, избират някои неща в действителност и ги превръщат в крайъгълните камъни на своя изкуствен свят.