Аркадий и Борис Стругацки

От Уикицитат
Jump to navigation Jump to search
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Аркадий и Борис Стругацки

Аркадий Стругацки (1925 - 1991) и Борис Стругацки (р. 1933 - 2012) са братя руски писатели-фантасти.

  • Знанието е безкрайно като Вселената и за това учиш, не учиш — все едно.
  • Човекът е обективен носител на Разум и онзи който пречи на разума да съществува, да се развива и усъвършенства върши зло…
  • И започна най-увлекателният лов - ловът на човека.
  • Рекоха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
  • Всеки път, щом те насвие, сядай и чисти автомата…
  • Mассаракш!

Цитати от Аркадий Стругацки[редактиране]

Цитати от Борис Стругацки[редактиране]

Търсене на целта[редактиране]

Търсене на целта или двадесет и седмата теорема на етиката (Поиск предназначения, или Двадцать седьмая теорема этики) е роман от 1995 г.

  • Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството — пресичането на последствията води до укрепване на причините.
  • Има нещо дълбоко нечестно в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
  • Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.
  • Това е то политиката. Не е важно дали говориш истината, важното е колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина. Хората не се интересуват от истината…
  • Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичаме заради това…

Безсилните на този свят[редактиране]

Безсилните на този свят (Бессильные мира сего) е роман от 2003 г.

  • Разумът е нужен, за да се обясни откритието, за да го направиш разбираемо за околните, и най-вече за себе си. Самото откритие няма никакво отношение към разума.
  • Да се бориш със злото — видите ли — е все едно да се бориш с дървеници: противно, лесно и абсолютно безполезно.
  • За тоталитарните държави е полезно да губят войни — веднага започват да се поправят.
  • Няма ясна граница между търпимост и равнодушие — търпимостта на практика е равнодушие в девет от десет случая…

Съвместни произведения[редактиране]

НИИЧАВО[редактиране]

Понеделник започва в събота[редактиране]

Понеделник започва в събота (Понедельник начинается в субботу) е роман от 1964 г.

  • Лично аз виждам в това пръста на съдбата — вървим си из гората и срещаме програмист.
  • — Слушайте — каза Едик. — Така не бива. Работим като дилетанти. Като автори на любителски писма: „Скъпи учени, вече няколко години в мазето ми се чува подземно чукане. Обяснете ми, моля ви се, как става то.“ Трябва да има система. Къде ти е хартията, Витя? Сега ще опишем всичко…
  • По същество тяхната задача се свеждаше до анализ на кривата на относителното познание в областта на нейното асимптотично приближаване до абсолютната истина.
  • Всичките тези комети, метеорити от антивещество, самоизбухващи атомни кораби, разните му космически облаци и квантови генератори са прекалено банални и значи далеч от истината.
  • Странен беше този отдел. Техният лозунг беше „Опознаването на безкрайността изисква безкрайно време“. Аз не оспорвах това нещо, но те правеха от него един неочакван извод: „И затова работиш, не работиш, все едно“. И за да не се увеличава ентропията във вселената, те не работеха.

Приказка за тройката[редактиране]

Приказка за тройката (Сказка о Тройке) е роман от 1967 г.

  • Народът няма нужда от вредни сензации. Народът има нужда от полезни сензации.
  • Днешната младеж малко се бори, твърде малко внимание отделя на борбата, няма стремеж по-активно да се бори, да води борбата така, щото борбата наистина да стане главната първостепенна задача на цялата борба, а нали ако тя, нашата прекрасна, талантлива младеж, продължава все така малко да се бори, в тази борба наистина ще й останат твърде малко шансове да стане истинска бореща се младеж, винаги бореща се за това да бъде истински борец, който се бори така, щото борбата…
  • Онзи ден птеродактилът Кътинчо самоволно напуснал територията на колонията и несъмнено в нетрезво състояние взел да лети над клуба на работническата младеж и да си похапва от електрическите крушки, обрамчващи транспаранта с надписа „Добре дошли“.

Охлюв по склона[редактиране]

Охлюв по склона (Улитка на склоне) е роман от 1966 г.

  • Може би сам си измислих човешките качества, които трябва да ти харесват — но не на теб, каквато си, а на теб, каквато те измислих…
  • Щом сгрешим, необходимостта ни хваща за гърлото и ние почваме да плачем и да се жалваме колко жестока и ужасна е тя, а тя просто е такава, каквато е — глупавите и слепите сме ние.

Времето на дъжда[редактиране]

Времето на дъжда (Гадкие лебеди) е роман от 1967 г.

  • Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.
  • Вълчицата казва на своите вълчета: „Хапете като мен“, и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: „Офейквайте като мен“, и това също е достатъчно, но човек учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление…

Пикник край пътя[редактиране]

Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Пикник край пътя

Пикник край пътя (Пикник на обочине) е роман от 1972 г.

  • С една дума завъртя ме шайбата, Гута. Понякога се питам: за какво ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв дявол са ни парите, като само се трепем и нищо друго не правим?
  • Ти, братче, дръж сметка, че Златното кълбо изпълнява само съкровени желания, само такива, които ако не се изпълнят, ти иде да се обесиш!
  • Беше равнодушен и спокоен, знаеше какво ще се случи сега и знаеше, че няма да гледа, но все още можеше да гледа и гледаше, без да чувствува нищо особено, само дето някъде дълбоко, дълбоко, отвътре неочаквано се размърда някакво неспокойно червейче и започнала върти главата си като трънче.
  • Ако човек работи, винаги работи за някого, роб е и нищо повече, а аз винаги съм искал сам да върша всичко, да бъда самостоятелен, за да мога да плюя на всички — и на мъката им и на скуката им…

Куца съдба[редактиране]

Куца съдба (Хромая судьба) e роман от 1982 г.

  • Накратко, от гледна точка на обикновените хора емоционалната сфера на суперчовека би изглеждала като патология.
  • Помислете, опитайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.