Ан Пери

Ан Пери (Anne Perry), с рождено име Жулиет Марион Хулм (Juliet Marion Hulme), (1938 - ) е английска писателка романистка.

И така както самата тя се нуждаеше от поощрения, тя винаги беше готова да прости на другите.
Любовта включва в себе си вярност. Човек дава обещания и ги изпълнява. Човек понякога може да бъде егоистичен, безразсъден, раздразнителен. Той може да бъде небрежен или разточителен. Но той не трябва да лъже нито в думите, нито в постъпките си.
Заетостта не може да се излекува, а може да облекчи страданието. От безделието има време за мислене.
Няма нищо по аморално на света, от това да се радвате на болката и нещастието на другите!
Странно е, колко често хората говорят, че те са уверени, когато имат в предвид, че те не са уверени.
Това е едно от най-трудните неща - да се радваш на чуждият успех.
Дори Бог не може да промени онова, което вече се е случило.
Не трябва да губиш повече, от колкото можеш да си позволиш.
Бедата има свои преимущества: тя затъмнява всички останали проблеми.
Несъмнено, траурната церемония е най-голямото оскърбление за мъртвия.
Самосъжалението никога не е помогнало на никого.
Реалността е възможно да не е толкова лоша, както я рисуват страховете.
Нито смъртта, нито раждането избират удобно време или време от деня. Така както и болестта.
Само глупакът върви по път, който води към никъде.
Страховете понякога не се подчиняват на здравият разум.
Думите са само етикети, които са закачени върху познати неща.
Невежеството е най-ефективната защита.
Вярвам, че моралът е универсален. Положението в обществото може да измени степента на вината, но безнравственото поведение все пак остава такова.
Щастието зависи не толкова от външните обстоятелства, колкото от вашият собствен поглед към живота.
Щастието е въпрос на избор.
Съперничеството е странно нещо. Такова впечатление, че хората често воюват един с друг не заради определени изгоди, а заради публична победа.
Главното в мъжествеността е не контролът над другите, а контролът над себе си.
Силен мъже е не този, който е загрижен за жената, а не този, който я кара да му се подчинява.
Обществото обожава огледалата, в които може да види блясъка и гирляндите, но не може да търпи отражението на моралните норми или душите.
Утешението, за което просиш, не е истинско утешение.
По-лесно е да се клеймят греховете, отколкото да се проповядва добродетел, и разбира се, отколкото да се въплътят в дела.
... защо хората, които изповядват възкресение, трябва да устройват такава мелодрама от смъртта.
Ако престанеш да се страхуваш, можеш да загубиш разбиране за това, което е зло.
Всички ние се смеем понякога, когато в действителност искаме да плачем.
Когато самите хора са ужасни, те имат тенденция да мислят, че и всички останали са такива.