Ангел Симеонов
| Ангел Симеонов | |
|---|---|
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия |
Стихосбирката "20 дни от февруари" е издадена през 2014 г. с илюстрации от Вежди Рашидов.
"Улицата"
[редактиране]Прашната улица бавно заспива
под хиляди стъпки вече отминали.
А колко съдби с тях си отиват –
някои се срещнали, други разминали?
И в скучната вечер те се прибират
след хиляди празни думи изречени,
които много от тях не разбират...
Прибират се тъжни, самотни, обречени.
Такъв е животът на градската улица –
тук няма романтика, тук няма поезия.
И срещат се само прашните делници,
тайно откраднали нечие щастие.
"Преходът"
[редактиране]Поколение на кръстопът
Във чашата с вино поглед се дави
и мислите в мрачни простори летят.
Спомени, болки и чувства забравил,
след четвърт век отново съм на кръстопът.
Виновен ли бях, че толкова дълго им вярвах,
че не въстанах, когато бях по-силен и млад,
че в лъжата голяма до днес аз останах
и в „пътя“ им наивно тъй дълго вървях?
Виновен ли бях, че вече дори не ги мразя,
че от безсмислени спорове останах без глас,
че свойто достойнство и чест не опазих,
че децата след нас пак без път ще вървят?
Виновен ли бях...?
"Тълпата"
[редактиране]Спомен за февруари 2013 г.
Под стъпките на хилядна тълпа
площадът пее тъжна песен.
Ние, лудите, сме тук сега,
а политиците къде са?
И с леден мрак се спуска вечерта,
и крачим във премръзнали редици,
а тез, които ни превърнаха в тълпа,
се крият в богаташките чифлици.
"Мечтата на скитника"
[редактиране]Премръзнал в студената вечер стои
и протяга ръка към забързани хора.
А вятър в оголени клони свисти
и къса лист подир лист без умора.
Той няма любима, семейство и дом,
а носи душа на мечтател –
мечтае за малко храна и подслон
и за чаша със някой приятел.
Мечтае да свърши дългата нощ
и вятърът леден да стихне.
Не иска служби, пари и разкош,
а само жив да осъмне.
"Мечтата на депутата"
[редактиране]Със скъп часовник и с пура в устата –
това е депутатът, днешният герой.
И само сделки се въртят в главата
и в милиони мисли той.
Мечтае си за още няколко мандата;
да е министър с привилегии безброй;
а после – посланик, някъде извън страната,
с пари в офшорки и във брой.
И в черква ходи, свещи пали,
и пред олтара се кълне,
но в Бог да вярва той – едва ли,
ние, вярващите, сме овце...
Нашият герой е депутат все пак,
а ние – ... прост електорат.
"Съдбата на артиста"
[редактиране]Какъв живот съдбата му избра –
да гледа на света с очи различни,
и с цвят, и с музика, и с образи пластични
да сътвори неземни чудеса!
Божествен дар или участ зла –
с таланта, с младостта – в нерадост...
И примирен да чака жалка старост
с угнетена и потисната душа...
А щом приключи пътят му земен –
слова и речи, почести безкрайни...
Къде бяхте вие – знайни и незнайни,
докато живя самотен, беден!?
"Безсънна нощ"
[редактиране]В безсънната нощ прозорците бавно заспиват
и тихо, на пръсти сънят се промъква страхливо.
Но в мисли безкрайни пристан при нас не намира
и в тягостни спомени той без следа си отива.
Минава нощта, звездите изстинали гаснат.
Последни секунди отмерват часовете лениво.
И в мрака на утрото две светлини ще се срещнат,
и от съседни прозорци ще си намигнат свенливо.
"Раздяла"
[редактиране]В сълзите на разплакано момиче
една любов обречена потъва.
Мечтите се завръщат отдалече,
сърцата в скръб дълбока плуват!
И спомени, и чувства раздвоени –
за миналите месеци, години,
за делниците най-обикновени,
за срещите, изречените думи...
И тръгват двамата във две посоки –
по неизвестни пътища, по прашни друми.
И всеки пак ще търси дълго другия
и любовта във сълзите потънала.
"Живот"
[редактиране]Животът бавно и полека отминава
като отдалечаваща се лодка от брега.
И само спомени назад остават,
напред води дълбоки предстоят.
А край брега са бистри, плитки и лазурни,
навътре – тъмни, мрачни стават те.
И няма бряг, водите стават бурни,
накрая – само въздух и небе.
И в лодката се качват разни хора,
и слизат, други са наред.
А ти се взираш в бъдещето без умора,
накрая – продължаваш сам напред...
"Изгрев"
[редактиране]Усмихната утрин над залив вълшебен
повдига завеса от тънка мъгла.
И изгревът ален, зад облак надвесен,
изпраща към морската шир светлина.
Събудени птици без път, без посока,
политат над златни вълни надалеч.
Като ангели бели кръжат в небосвода
и се завръщат самотни по здрач.
"Бряг за двама"
[редактиране]Когато с бавни стъпки над морето
нощта се спусне тихо с лунен мрак;
когато птица, закъсняла отдалеко,
потърси с крясък път към роден бряг;
когато морски бриз от изток тръгне
и стигне до брега в среднощен час;
когато падаща звезда в небето пламне
и изгори самотна някъде над нас,
ще разбереш, че на брега сме само двама –
останали сме ти и аз!
"Самотна скала"
[редактиране]Една скала – самотна сред морето,
събудена във утринна мъгла,
стои далече от брега прокудена,
изправила гранитена снага нагоре към небето.
Тя чака слънчев лъч от синевата
да я помилва с нежна топлина
и уморени от полет крила
да я прегърнат в тишината.
Тя чака влюбен взор да я открие
и две протегнати с копнеж ръце,
едно сърце по-бързо да забие
с мечтите на пораснало дете.
"Мечти край морето"
[редактиране]Когато в звездна вечер край морето
от безпътица на кръстопът се спреш,
тръгни по лунната пътека надалеко
и себе си в света ще разбереш.
Мечтите на този бряг са безкрайни.
Те нямат граници, ни път, ни хоризонт.
Започват с поглед или срещи случайни,
минават през времето и се ражда любов.
"Есенна тъга"
[редактиране]Помниш ли, помниш ли морския бряг –
с небето от яростни бури разкъсано?
Помниш ли вятъра – луд северняк,
подгонил вълните в морето навъсено?
А белокрилите тъжни ята,
над скали и бездни безумно политнали?
Помниш ли колко печал и тъга –
с тях отлетяха мечтите несбъднати!
"Залез"
[редактиране]ЗАЛЕЗ
Над Странджа бавно залез крие
последни слънчеви лъчи
и лодките събират мрежи
да тръгнат към созополски води.
А в мрака рибните пасажи
сребреят в лунна светлина
и губят се зад Агалина
по дългия си път в нощта.
И много залези ще минат –
години, зими и лета...
А аз ще си остана все така –
безумно влюбен в онзи залез!