Ангел Симеонов

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Симеонов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Стихосбирката "20 дни от февруари" е издадена през 2014 г. с илюстрации от Вежди Рашидов.

"Улицата"[редактиране]

Прашната улица бавно заспива
под хиляди стъпки вече отминали.
А колко съдби с тях си отиват –
някои се срещнали, други разминали?

И в скучната вечер те се прибират
след хиляди празни думи изречени,
които много от тях не разбират...
Прибират се тъжни, самотни, обречени.

Такъв е животът на градската улица –
тук няма романтика, тук няма поезия.
И срещат се само прашните делници,
тайно откраднали нечие щастие.

"Преходът"[редактиране]

Поколение на кръстопът

Във чашата с вино поглед се дави

и мислите в мрачни простори летят.
Спомени, болки и чувства забравил,
след четвърт век отново съм на кръстопът.

Виновен ли бях, че толкова дълго им вярвах,
че не въстанах, когато бях по-силен и млад,
че в лъжата голяма до днес аз останах
и в „пътя“ им наивно тъй дълго вървях?

Виновен ли бях, че вече дори не ги мразя,
че от безсмислени спорове останах без глас,
че свойто достойнство и чест не опазих,
че децата след нас пак без път ще вървят?

Виновен ли бях...?

"Тълпата"[редактиране]

Спомен за февруари 2013 г.

Под стъпките на хилядна тълпа
площадът пее тъжна песен.
Ние, лудите, сме тук сега,
а политиците къде са?

И с леден мрак се спуска вечерта,
и крачим във премръзнали редици,
а тез, които ни превърнаха в тълпа,
се крият в богаташките чифлици.

"Мечтата на скитника"[редактиране]

Премръзнал в студената вечер стои
и протяга ръка към забързани хора.
А вятър в оголени клони свисти
и къса лист подир лист без умора.

Той няма любима, семейство и дом,
а носи душа на мечтател –
мечтае за малко храна и подслон
и за чаша със някой приятел.

Мечтае да свърши дългата нощ
и вятърът леден да стихне.
Не иска служби, пари и разкош,
а само жив да осъмне.

"Мечтата на депутата"[редактиране]

Със скъп часовник и с пура в устата –

това е депутатът, днешният герой.
И само сделки се въртят в главата
и в милиони мисли той.

Мечтае си за още няколко мандата;
да е министър с привилегии безброй;
а после – посланик, някъде извън страната,
с пари в офшорки и във брой.

И в черква ходи, свещи пали,
и пред олтара се кълне,
но в Бог да вярва той – едва ли,
ние, вярващите, сме овце...

Нашият герой е депутат все пак,
а ние – ... прост електорат.

"Съдбата на артиста"[редактиране]

Какъв живот съдбата му избра –

да гледа на света с очи различни,
и с цвят, и с музика, и с образи пластични
да сътвори неземни чудеса!

Божествен дар или участ зла –
с таланта, с младостта – в нерадост...
И примирен да чака жалка старост
с угнетена и потисната душа...

А щом приключи пътят му земен –
слова и речи, почести безкрайни...
Къде бяхте вие – знайни и незнайни,
докато живя самотен, беден!?

"Безсънна нощ"[редактиране]

В безсънната нощ прозорците бавно заспиват
и тихо, на пръсти сънят се промъква страхливо.
Но в мисли безкрайни пристан при нас не намира
и в тягостни спомени той без следа си отива.

Минава нощта, звездите изстинали гаснат.
Последни секунди отмерват часовете лениво.
И в мрака на утрото две светлини ще се срещнат,
и от съседни прозорци ще си намигнат свенливо.

"Раздяла"[редактиране]

В сълзите на разплакано момиче
една любов обречена потъва.
Мечтите се завръщат отдалече,
сърцата в скръб дълбока плуват!

И спомени, и чувства раздвоени –
за миналите месеци, години,
за делниците най-обикновени,
за срещите, изречените думи...

И тръгват двамата във две посоки –
по неизвестни пътища, по прашни друми.
И всеки пак ще търси дълго другия
и любовта във сълзите потънала.

"Живот"[редактиране]

Животът бавно и полека отминава

като отдалечаваща се лодка от брега.
И само спомени назад остават,
напред води дълбоки предстоят.

А край брега са бистри, плитки и лазурни,
навътре – тъмни, мрачни стават те.
И няма бряг, водите стават бурни,
накрая – само въздух и небе.

И в лодката се качват разни хора,
и слизат, други са наред.
А ти се взираш в бъдещето без умора,
накрая – продължаваш сам напред...

"Изгрев"[редактиране]

Усмихната утрин над залив вълшебен
повдига завеса от тънка мъгла.
И изгревът ален, зад облак надвесен,
изпраща към морската шир светлина.

Събудени птици без път, без посока,
политат над златни вълни надалеч.
Като ангели бели кръжат в небосвода
и се завръщат самотни по здрач.

"Бряг за двама"[редактиране]

Когато с бавни стъпки над морето
нощта се спусне тихо с лунен мрак;
когато птица, закъсняла отдалеко,
потърси с крясък път към роден бряг;

когато морски бриз от изток тръгне
и стигне до брега в среднощен час;
когато падаща звезда в небето пламне
и изгори самотна някъде над нас,

ще разбереш, че на брега сме само двама –
останали сме ти и аз!

"Самотна скала"[редактиране]

Една скала – самотна сред морето,
събудена във утринна мъгла,
стои далече от брега прокудена,
изправила гранитена снага нагоре към небето.

Тя чака слънчев лъч от синевата
да я помилва с нежна топлина
и уморени от полет крила
да я прегърнат в тишината.

Тя чака влюбен взор да я открие
и две протегнати с копнеж ръце,
едно сърце по-бързо да забие
с мечтите на пораснало дете.

"Мечти край морето"[редактиране]

Когато в звездна вечер край морето
от безпътица на кръстопът се спреш,
тръгни по лунната пътека надалеко
и себе си в света ще разбереш.

Мечтите на този бряг са безкрайни.
Те нямат граници, ни път, ни хоризонт.
Започват с поглед или срещи случайни,
минават през времето и се ражда любов.

"Есенна тъга"[редактиране]

Помниш ли, помниш ли морския бряг –
с небето от яростни бури разкъсано?
Помниш ли вятъра – луд северняк,
подгонил вълните в морето навъсено?

А белокрилите тъжни ята,
над скали и бездни безумно политнали?
Помниш ли колко печал и тъга –
с тях отлетяха мечтите несбъднати!

"Залез"[редактиране]

ЗАЛЕЗ

Над Странджа бавно залез крие
последни слънчеви лъчи
и лодките събират мрежи
да тръгнат към созополски води.

А в мрака рибните пасажи
сребреят в лунна светлина
и губят се зад Агалина
по дългия си път в нощта.

И много залези ще минат –
години, зими и лета...
А аз ще си остана все така –
безумно влюбен в онзи залез!

Източници[редактиране]