Ана-Мария Матуте

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ана-Мария Матуте (Ana María Matute) е испанска писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и детска литература.

От книгата „Необитаваният рай”[редактиране]

  • Знаех, че всички ключове пазеха история, която единствено те можеха да разкрият: да отворят или да заключат загадъчни места със спотайващи се желания, надежди, ужас, спомени ...
    Или огромна празнота.
  • Можеш да прекараш дни, дори години наред, като се движиш в мъглявина, сред която едва си даваш сметка какво става наоколо.
  • Мълчанието може да бъде най-жестокото откровение.
  • Беше първото обяснение в любов, което получих. И ми се струва поне, че и най-искреното. От чутото и изреченото над прозаичните моркови, осъзнах, че сърцето може да спре не защото животът е секнал, а точно обратното, защото е толкова пълен, че то се задавя. За секунди животът разтваряше прозорци, прескачаше тераси и покриви и политаше.
  • Когато си дете усещаш нещата, без да си даваш сметка, че ги разбираш.
  • Когато си на десет години нещата по-скоро се долавят в тона на гласа, а не в смисъла.
  • Пустият парк, мъжът и момичето, самотни скитници в тишината.
  • Безлюдният парк, покрит със сняг, кристалното езеро и пълното отсъствие на думи и на шумове - и сетният лист да се бе откъснал и да бе паднал, щяхме да го чуем - сякаш всичко се грижеше да не наруши безмълвния разговор, който нашите две ръце измисляха.
  • - Обърни внимание на дърветата, на стволовете им през зимата- каза изведнъж Едуарда.
  • Погледнах от двете страни на улицата - дърветата, всичките без листа, а клоните им почти черни, се очертаваха в ясния ден.
    - Като хората са - добави - много листа, много блясък ... прикриващ истинската им същност. Идва зимата и не прощава: изважда на показ както правите, така и кривите стволове. Така прави зимата. Казвам ти и с хората е същото в последния отрязък от живота им.
  • Ще го разбера ... а и да не го разбера, няма значение, защото ще си го доизмисля.
  • Очевидно детството е по-продължително от живота.