Ана-Мария Матуте
Ана-Мария Матуте (Ana María Matute) е испанска писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и детска литература.
От книгата „Необитаваният рай”
[редактиране]- Знаех, че всички ключове пазеха история, която единствено те можеха да разкрият: да отворят или да заключат загадъчни места със спотайващи се желания, надежди, ужас, спомени ...
Или огромна празнота. - Можеш да прекараш дни, дори години наред, като се движиш в мъглявина, сред която едва си даваш сметка какво става наоколо.
- Мълчанието може да бъде най-жестокото откровение.
- Беше първото обяснение в любов, което получих. И ми се струва поне, че и най-искреното. От чутото и изреченото над прозаичните моркови, осъзнах, че сърцето може да спре не защото животът е секнал, а точно обратното, защото е толкова пълен, че то се задавя. За секунди животът разтваряше прозорци, прескачаше тераси и покриви и политаше.
- Когато си дете усещаш нещата, без да си даваш сметка, че ги разбираш.
- Когато си на десет години нещата по-скоро се долавят в тона на гласа, а не в смисъла.
- Пустият парк, мъжът и момичето, самотни скитници в тишината.
- Безлюдният парк, покрит със сняг, кристалното езеро и пълното отсъствие на думи и на шумове - и сетният лист да се бе откъснал и да бе паднал, щяхме да го чуем - сякаш всичко се грижеше да не наруши безмълвния разговор, който нашите две ръце измисляха.
- - Обърни внимание на дърветата, на стволовете им през зимата- каза изведнъж Едуарда.
- Погледнах от двете страни на улицата - дърветата, всичките без листа, а клоните им почти черни, се очертаваха в ясния ден.
- Като хората са - добави - много листа, много блясък ... прикриващ истинската им същност. Идва зимата и не прощава: изважда на показ както правите, така и кривите стволове. Така прави зимата. Казвам ти и с хората е същото в последния отрязък от живота им. - Ще го разбера ... а и да не го разбера, няма значение, защото ще си го доизмисля.
- Очевидно детството е по-продължително от живота.